Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Младият вожд, за когото ставаше дума, сякаш изобщо не бе чул нищо; държането му изглеждаше безразлично, погледът му — унесен. Пит сигурно смяташе силно изтощения мъж за лека плячка. И той полетя към индианеца.
Но съвсем неочаквано за секунда ударът му бе париран. Токай-ихто бе сграбил дясната ръка на нападателя и я изви назад така, че Пит трябваше да изпусне ножа си. С изненадваща бързина младият дакота вдигна ножа и го подхвърли към своя другар делавар, който сръчно го пое във въздуха. Дакотският вожд се изплъзна от Пит и му нанесе един удар, който повали късоносия. Пит полетя, трополейки, към стената, и падна в полубезсъзнание на пода.
Започна да се превива там, но не можеше да се изправи. Токай-ихто пристъпи към него и го докосна презрително е върха на крака си, без да се увлече в някаква бруталност, която му бе позволена според обичаите като победител в боя на петли. Той прибра отново камата си в ножницата. Не беше замахнал с ножа, а само с дръжката му.
След това седна безмълвно на предишното си място върху пейката край стената до Тобиас.
— Sacre nom! — извика Луи Канадеца. — Ама че бързо се свърши всичко! Разбра ли напълно какво стана, Филип?
— Не съвсем.
— Ти дори не можеш да мислиш толкова бързо, колкото действува този индианец! Има още да се учиш, да се учиш!
Младежът се усмихна. Той бе свикнал да приема снизходително множеството добри съвети на своя учител.
Никой от мъжете не се погрижи за Пит. Той сам щеше да се изправи на крака. Боят на петли беше лична работа, а късоносият не се ползуваше със симпатия и сред индианската полиция на агенцията, защото беше засегнал индианците на най-чувствителното място — склонността им към забранения алкохол.
— Джони — обади се делаварът, — ти наистина си бил голяма скръндза! Ето ти още половин долар. Налей на ездачите, които празнуват раздяла!
Кръчмарят донесе бързо и много от желаното бренди и ездачите пиха за здравето на Тобиас. Пит лежеше край стената, охкаше и псуваше несправедливостта на този свят.
Шонка обърна още една чаша.
— Виждате ли — каза той, — Хари все пак седна, както аз му бях заповядал.
— Това действително е много успокоително за теб, пък и за цялата агенция — подигра го Канадеца.
Джони седна до Шонка.
— Вие нали бяхте преди малко всичките при Червената лисица? — попита той. — Не можете ли пак да влезете при него сега? Някой друг ли има там? Щото ти нали казваше, че ще трябва да чакате още за уреждането на въпроса на Хари?
Шонка не отвърна, но настроението му съвсем се развали. В този момент обаче Кървавата томахавка вдигна натежалата си вече глава и погледна кръчмаря с подути натъжени очи. Беше стигнал до плачливата фаза на пиянството.
— Фреди Червената лисица се държа много зле с нас, братко мой. Аз му се оплаках за всичко, за слабия добитък, за смърдящата сланина, за гладните стомаси на нашите мъже, жени и деца. Но той е един вълк, който иска само той да яде. Говорих му дълго и съвсем спокойно, но той ни посочи вратата, сякаш сме кучета. Няма да вляза повече при него, пък и той ни каза, че не иска да вижда никого повече до утре сутринта. Заключи вратата си, защото беше много ядосан.
— Замълчи! — заповяда Шонка разярен на своя началник.
Той още не се беше напил колкото Кървавата томахавка и се срамуваше от случилото се, за което сега стана дума тук.
Тобиас пъхна в ръката на кръчмаря още една монета. Джони примигна хитро и напълни отново каната с бренди.
— Да, да — кимна той, — ти си станал майстор съгледвач, Тобиас, и постигна доста нещо! Чарли не иска повече Пит тук, но иска да вербува тебе за агенцията. Че и каква ли работа имаш още край Ниобрара? Там не става вече нищо особено!
— Къде е моята предплата? — попита сухо делаварът. Джони извади три долара от джоба си.
— Действително, съвсем забравих да ти ги дам! Тобиас се подсмихна леко, а Джони се ухили с цялата си уста. Той никак не се показа смутен, задето го бяха заловили в лека злоупотреба. Уважаваше делавара, който бе изучил добре навиците на белите.
Мъжете продължиха да пият и да пушат. Ездачите отново се заеха с картите и заровете. Вонеше на ракия, димът от лулите изпълваше цялото помещение.
Ездачите, които отново бяха получили пиене, пееха и ревяха и индианските полицаи не изоставаха. Джони бе заключил вратите, да не би някой неканен гост да ги изненада. Филип не преставаше да се смее. Кървавата томахавка плачеше и скоро вече не знаеше какво става с него. Красивият Еди повърна и синята му униформа се изпоцапа от горе до долу. Шонка се държеше най-продължително от всички, но по поръка на Тобиас Джони му даде една двойно силна ракия и не след дълго и Шонка захърка под масата. Джони хвърли още един поглед към този заспал клиент, защото направо се изплаши да не би да го е отровил, но после приключи въпроса с едно успокояващо собственото му съзнание движение на ръката. Забърза да обслужи и последните гости, които можеха още да държат чаша в ръка. По челото на кръчмаря бяха избили капки пот. Тобиас му кимна да се приближи.