Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Пит замига с очи към кръчмаря.
— Джони, имаш ли някое местенце за мен? В твоя топъл обор тук? Аз мога да разливам пиенето. Фреди казваше…
— Остави го да си казва! — Джони махна сърдито с ръка. — По-добре щеше да направиш, ако си беше останал край Ниобрара!
Кръчмарят прибра два бута шунка и дълго не напълни чашите. Гости, които не можеха да плащат, не го интересуваха. Той кимна на Тобиас и тръгна за втори път да отнесе неговото писмо.
— Чарли трябва да се е върнал вече — предположи той. Този път Джони доста се забави.
Делаварът предложи тютюн на Канадеца. Луи седна до индианците и с удоволствие продължи разговора.
— Доста ме учудва това, че Фреди Червената лисица няма нужда повече от вас — поде Тобиас нишката на прекъснатия разговор.
— О, mon dieu, мой червени братко. Фреди е ingrat и vilain, неблагодарен и гаден. Натикаха всички дакота в резерватите, ние им бяхме в помощ, а сега вече нямат нужда от нас.
— А какво стана със Седящия бик?
— Не знам. Може би е отишъл в Канада, може би е тръгнал да участвува в един митинг с великия баща във Вашингтон, кой може да знае? Разни езици, разни неща говорят.
— Ами Крейзи Хорс и неговите хора, те къде са?
— Мили мой cousin, братовчеде, генерал Майлс ги победи със своите оръжия и те бяха принудени да пропътуват през зимата над петстотин мили до тези краища тук. Преди два дни пристигнаха във форт Робинсън. Нямат вече оръжие, изгубили са много от шатрите и завивките си, гладуват, а децата им зъзнат от студ. Всичко това уморява и прави хората tristes, тъжни, мои червени братко, но какво да правят те? И те са длъжни да се подчинят както всички дакота.
Токай-ихто избута своята пълна с ракия чаша, която Джони му бе поднесъл, но той не бе пил от нея.
— Merci, merci, благодаря! — Канадецът пи.
— Значи Тасунка-витко, когото белите мъже наричат Крейзи Хорс, е още жив и е съвсем наблизо тук? — попита Токай-ихто.
— Малко по на запад оттук. Те го пазят, о, mon dieu, много го пазят! Крейзи Хорс не може да се помръдне, мнозина биха желали веднага да застрелят или да набодат с ножовете си и него, и неговите хора.
Разговорът се прекъсна.
Джони се върна. Не беше сам. Бавно, с подчертано достолепие в походката и стойката заедно с него се появи и един индианец и тъкмо сега седна на голямата маса пред пейката до стената срещу Тобиас и Токай-ихто. Той носеше на главата си корона от орлови пера, която бе нахлузил ниско върху челото си. Лицето му издаваше типичните черти за мъжете от племето дакота: бронзовия цвят на кожата, извития нос, силно очертаните скули. Характерни лично за него бяха малките му очи; той непрекъснато мигаше с тях. Челото му беше широко, но ниско. Младият вожд познаваше този индианец. Това беше Кървавата томахавка. Дали новият главен вожд също бе познал младия водач на Мечата орда, или изсушеният от прекараните в затвора месеци и от болестта млад човек му се стори непознат — не се разбра. Кървавата томахавка поздрави бегло само Тобиас.
Като придружител на Кървавата томахавка се появи някаква твърде странна личност. Това беше един млад индианец, слаб и дълъг; върху лицето му нямаше и следа от интелигентност. Той носеше висок цилиндър и синя униформа със златни пискюли и ширити. На хълбока му висеше дълга сабя, в ръката си той държеше по палячовски наперено някакъв ездачески камшик със сребърна дръжка като топка. Той се поразходи няколко пъти насам и натам на края на маса-та и, изглежда, си въобразяваше, че всички му се възхищават.
Междувременно бяха влезли още седем други въоръжени индианци и сред тях и Шонка. Дори Тобиас, който бе виждал този човек един-единствен път през живота си, веднага го позна. По-рано Шонка беше боец от Мечата орда. Сега той седна до Кървавата томахавка и загледа неотстъпно и предизвикателно освободения пленник, своя някогашен племенен вожд. Погледът му обаче се блъсна о затвореността на Токай-ихто като в непробиваема стена.
Джони подаде на Тобиас документа.
— Ето… всичко е наред, що се отнася до Хари. Тобиас кимна с благодарност и тикна пари в ръцете на кръчмаря. Джони явно остана доволен.
— И така, Хари може да се върне при Мечата орда, съпроводен от полицаите на агенцията, и да живее там отново в своята шатра — каза той. — Чарли написа това отдолу на писмото.
— Дай да видя писмото! — рече със заповеден тон Кървавата томахавка, който бе разбрал последните думи. — Аз съм главният вожд и аз отговарям за цялата полиция за нашия бивак!