Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Доларите той ще си получи. Най-добре ти да уредиш тая работа, нали?
— Да, ще ти направя тази услуга. Я дай хартията! Тобиас извади един документ.
— Той трябва само да се подпише, че го е видял и че е съгласен Хари Токай-ихто да се върне сред своята племенна група Мечата орда.
— Сигурно няма да е трудно. — Кръчмарят пое документа и излезе.
Не мина много време и той се върна.
— Жалко — рече Джони и повдигна съжалително рамене. — Чарли го няма в стаята му. Ще трябва да поизчакаме малко.
Пред сградата отвън се чуха гласове. Вратата се отвори шумно и в помещението нахлу студен въздух. Половин дузина тежко въоръжени, облечени целите в кожа мъже, с ярки пъстри кърпи на врата влязоха вътре. Младият дакота позна сред тях Луи Канадеца и чипоносия Пит.
— Ехей! Джони! — подвикнаха новите гости на кръчмаря, който се изправи бавно с чувство за достойнство. — Дай бързо по една чаша! Й какво имаш за ядене, охранено говедо? — Мъжете затропаха заплашително с крака по дъсчения под. Тъй като топлината в помещението и миризмата на ракия и печено месо им създаде добро настроение, те удряха с крака в такт и се смееха. — Бързо, Джони, бързо, Джони! — викаха в хор, като го изкарваха на песен. — Бренди, бренди, меча шунка!
Кръчмарят не си наруши спокойствието много-много. Донесе шест чаши, подреди ги една до друга на масата и ги напълни, без да разлива нито капка. Месестите му лапи бяха много по-сръчни и умели, отколкото можеше да се предположи на пръв поглед. Мъжете пристъпиха напред, всеки грабна по една пълна чаша и гаврътна евтината ракия. И най-младият от шестимата, един хубав около шестнадесетгодишен младеж, не се поколеба да стори същото.
Джони донесе четири големи опушени мечи бутове шунка. Носеше по един отляво и отдясно под ръцете си като малки деца, а останалите два държеше в ръце за края на кокала.
— Ехей, джентълмени! Нима смятате, че аз не ви храня по-добре, отколкото Фреди своите червенокожи?
Мъжете се разсмяха още по-шумно. Луи хвърли бобровата си шапка във въздуха, при което се видяха доста дългите му черни коси.
— Джони-Жан, братко мой — извика той със своя чужд за другите мъже френски акцент, — ние те съветваме да ни нахраниш добре! Иначе нашият Пит с късия нос теб ще заколи и ще те изпече. Би било жалко за теб, Жан!
Джони раздаде шунката и всички започнаха да ядат лакомо. Чашите се напълниха повторно. Кръчмарят седна приятелски разположен до Канадеца и пи заедно с тях.
— Джони-Жан, братко мой — говореше, дъвчейки, стройният дългокос млад човек, — днес се сбогуваме! Разбираш ли? Днес ще сме на твои разноски! Ето, ще дадеш двойна порция на хубавия млад Филип. Той е мое протеже и има още да расте!
Лицето на кръчмаря се набръчка неприязнено.
— Сбогуваме се? Какво значи това?
— Ех, мой много мили Жан, уволняват ни. Крейзи Хорс е победен; войната свърши и Фреди няма нужда повече от биячи. Предпочита сам да изпие доларите си, така каза. Отпраща ни, но по книжата заплатите ни още се водят. О, мой мили Джони-Жан, светът е много лош. Фреди смята, че червените предатели са по-евтини и организира индианска полиция за резерватите. — Луи си отряза второ голямо парче шунка. — Но аз си заминавам. Отивам там, където хората все още са по-добри! — Той засвири с уста една изпълнена с копнеж мелодия. — Джони-Жан, братко мой, ти не познаваш ли Канада?
— Там по-добре ли може да се печели, отколкото тук?
— Джони-Жан, ти си човек без копнежи, у теб няма и капка поезия, ти си една добра свиня пред пълна копаня. А моят баща беше ловец и търговски пътник; той е пристигнал от Франция и е заминал за Канада. Хубаво е в Канада, там трябва да живее човек!
— Да — подхвърли Тобиас, индианецът от племето делавари. — Канада е още свободна.
Водачът на прерийните ездачи вдигна чашата си. Зарадва се, че бе намерил свой съмишленик.
— Мой червени братко, ти познаваш Канада, моята родина? Моят баща беше търговски пътник в Канада, търгуваше с много хубави неща. Той имаше една голяма лодка, с която ние плувахме по grand lacs, по големите езера, когато аз бях още enfant, още съвсем малък. Баща ми пееше, майка ми също пееше, бяхме весели. Всички червенокожи мъже бяха наши cousins, много добри приятели. В Канада животът е хубав. Не знам защо си отидох оттам, но mon dieu, лошо беше, много лошо. Сега съм тук, но не ми се харесва. Дали да се върна пак в Канада? Ох, да? Фреди е едно чудовище, той няма сърце, той ме уволни, след като аз победих всички сиукси-дакота. Но червенокожите мъже са мои cousins, братовчеди, те обичат свободата като мене… Защо аз ги убивах?
Младият човек гаврътна още една чаша, за да удави мъката си. Единственият прериен ездач, който го бе слушал, докато говореше, беше младият Филип. Останалите бяха взели междувременно лулите си и бяха започнали да хвърлят с викове и кънтящи по масата юмручни удари заровете, за да проиграят жалките остатъци от своето щастие.