Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Да.
Двамата мъже стояха съвсем близо един до друг. Шонка говореше на езика на пограничните жители. Той искаше белите мъже да чуят унижението, на което подлагаше своя някогашен вожд. Токай-ихто отговаряше на дакотския диалект, който никой не разбираше освен хората от неговото племе и Тобиас.
— Ти се върна в нашите шатри — продължи Шонка. — Татанка-йотанка ни заповяда да те приемем отново сред нас. Доверието на дакота бе оставено в твои ръце от нашите старейшини и вождове. Ти замина при белия мъж на име Джекмън; разговарял си там с него. Ти си чул, че великият баща е бил готов доброволно да определи за Мечата орда добра земя в резервата. Сега, след като ние проляхме кръвта на нашите бащи и братя, трябваше заради твоя глупав акъл да се настаним в най-лошите земи. Като някакъв надменен хлапак, ти си казал „не“и си разкъсал листовете с тотемите на нашите мъдри вождове. Истина ли е това?
— Джекмън ми предложи специална заплата за мен и добра земя за Мечата орда, ако аз се съглася за подпиша онова, което нямах право да сторя според решението на нашите съветници. Аз казах „не“ на това предателство и не продадох нас и нашата земя. Скъсах листовете с тотемите на предателите.
— Ти измами Мечата орда за добрата земя и сега заради теб нашите хора гладуват! Ние разрушихме твоята типи и ти никога повече няма да се върнеш сред нас!
— Вие не сте имали право да решавате за мен, без да ме изслушате. Аз настоявам ти да ме съпроводиш до шатрите на Мечата орда, както разрешиха и дългите ножове, и да се свика Съветът на старейшините, за да докладвам пред него.
— Ти няма какво да настояваш! Щом не искаш да се подчиняваш, аз ще съумея да те принудя! Седни там и мълчи, или ще те арестуваме веднага! Ние всички знаем, че ти си съмишленик на Ситинг Бул и на Крейзи Хорс.
Тобиас гледаше неотстъпно към младия вожд. Дори един Шонка трябваше да се засрами, че бе посрещнал по толкова унизителен начин този човек, освободен болен от веригите. Само още преди две поколения за мъжете от племето дакота подобно държане би било невъзможно дори за лични врагове. Но уачичун бяха успели да разцепят със своето бренди племето и да разрушат старите нрави, те бяха избили с куршумите си чувството за достойнство на свободните бойци и познаваха достатъчно средства за подкуп, за да превърнат някои от тях в жалки предатели.
Токай-ихто не се подчини. Остана прав. Делаварът отново се изплаши. Започнеше ли освободеният пленник да оказва съпротива, беше изгубен.
Грамадният Джони се намеси още веднъж. Той пристъпи към Шонка и направо го затисна със собственото си огромно тяло върху най-близкия стол. Шонка се подчини, без да възразява. Явно имаше достатъчно основание да не си разваля отношенията с кръчмаря. Може би твърде често се бе отдавал вече на забранената ракия и бе станал по този начин зависим от Джони.
— Какво си се развилнял така, Шонка! — Пиянският глас на Джони прозвуча дрезгав и заповеден. — Сега ще пийнем по едно, пък после ще продължим разговора! При мене няма петльоборство.
При последните думи вместо Шонка напред изскочи друг Пит, уволненият прериен ездач с осакатения нос. Пит не беше нито по-войнствен, нито по-смел от който и да било каубой, но без пари, без бренди, с провалени надежди и без служба, той се бунтуваше.
— Няма петльоборство ли?! — изкрещя той. — Какво си въобразяваш ти, огромно чудовище, а не кръчмар? Не щеш да ни почерпиш! Не щеш дори за раздяла да ни дадеш да се нахраним и да се напием като хората! И на всичкото отгоре искаш да ни забраниш онова, което е право на всеки свободен гражданин? Ако аз имам желание да участвувам в бой на петли, значи имам желание, ясно ли ти е, и значи ще се бием… не ми препречвай пътя, или ще се запознаеш с ножа ми… — Пит държеше ножа си в ръка.
Джони отстъпи изплашен пред разярения мъж.
— Дръж си муцуната, Пит — каза при това той, — нос вече нямаш, сега може би си прежалил и някое око?!
Така нареченият бой на петли беше пограничен обичай, схватка, при която бяха разрешени всички средства и която се водеше с всички въображаеми грубости. Осакатени носове, извадени очи разказваха за подобни ужаси. Нищо не можеше повече да спре Пит.
— Ей това нахално червено куче — извика той, — този убиец из засада и с кама, него го познават всички погранични жители по бреговете на Плат, в Блек Хилс и край Ниобрара. Откъде попадна изобщо той тук? Ще го науча аз най-после как трябва даседържи! Щом полицията на резерватите се страхува, тогава аз ще свърша тая работа и Фред трябва да научи кой поддържа реда тук, неговата пиянска полиция или един уволнен прериен ездач! Ще захвърля тоя хлапак пред краката на Червената лисица, тогава отново ще получа заповед за назначение, както ми бе обещано!