Пътят на кралете (том I)

Жената Броненосец се обърна към Далинар. Сега беше с шлем. Кога го беше сложила? Изглеждаше изумена, когато Далинар се спусна към едно от черните създания и го удари с ръжена. Зае Димна позиция и предотврати ответния му удар. Жената Броненосец се обърна към другаря си, двамата заеха позиция и оформиха триъгълник заедно с Далинар, който остана най-близо до скалата.

С двамата Броненосци боят вървеше забележително добре, не като по-рано в къщата. Успя да убие само един звяр — бяха бързи и силни, а и той действаше отбранително, стараеше се да ги разсее и да облекчи натиска им върху Броненосците. Създанията не отстъпваха. Продължаваха да нападат, чак докато жената рицар сряза на две последното от тях.

Далинар спря задъхан, и свали ръжена. От небето близо до селото бяха паднали — и сега продължаваха да падат — още светлини. Сигурно там се приземяваха други от странните Броненосци.

— Е, добре — чу се силен глас, — трябва да кажа, че никога не съм имал удоволствието да се сражавам заедно с другар с толкова… необикновено оръжие.

Далинар се обърна и установи, че синият Броненосец го наблюдава. Къде отиде шлемът му? Рицарят беше опрял Меча си на рамо и проучваше Далинар — очите му бяха много светло сини, почти бели. Да не би наистина да светеха със Светлина на Бурята? Кожата му беше тъмнокафява като на макабаките, а черната му къдрава коса беше къса. Бронята му вече не светеше. Само един голям символ на гръдната броня изпускаше бледо синкаво сияние.

Далинар разпозна символа — стилизираното двойно око, осем сфери, свързани с две в центъра. Това беше символът на Загубените Сияйни от времето, когато са се наричали Сияйните Рицари.

Жената Броненосец гледаше към селото.

— Кой те е обучил така с меча? — попита синият рицар.

Далинар отвърна на погледа му. Не знаеше какво да каже.

Тафа се завтече към него, повела дъщеря си за ръка.

— Това е съпругът ми Хеб, добри рицарю. Доколкото зная, той през живота си не е виждал меч.

— Позициите, в които се би, не са ми познати. Но бяха отработени и точни. Такова равнище на умението се постига само с дългогодишни тренировки. Рядко съм срещал човек — рицар или войник — който да се бие добре като тебе.

Далинар продължи да мълчи.

— Нищо няма да ми кажеш, разбирам — рече рицарят. — Отлично. Ала поискаш ли да намериш приложение на тези твои тайнствени умения, ела в Уритиру.

— Уритиру ли? — продума Далинар. Някъде беше чувал това име.

— Да — отговори рицарят. — Не мога да ти обещая място в някой от рицарските ордени, защото не аз вземам тези решения. Но ако уменията ти с меча са като тези с домакинските инструменти, вярвам, че ще намериш място сред нас. — Обърна се на изток, към селото. — Разпространете новината. Подобни признаци не са без значение. Идва Опустошение.

— Аз ще тръгвам — каза той на жената рицар. — Пази тези тримата и ги отведи в селото. Не бива да ги оставяме сами в такава опасна нощ.