Пътят на кралете (том I)

От раната блъвна дим.

Далинар се премести зад създанията и отново замахна — ниско, към краката на здравото същество, за да го извади от равновесие. Със същия замах стовари страната на ръжена в муцуната на ранения преди малко звяр, който се беше обърнал и се готвеше да го захапе.

Познатото Вълнение, усещането за битката, погълна Далинар. То не го разгневяваше, като се случваше с други хора, а го караше да вижда нещата по-ясно, по-чисто. Мускулите му се движеха с лекота; задиша по-дълбоко. Почувства се жив.

Отстъпи със скок, когато съществата го притиснаха. С ритник преобърна масата и я бутна към единия звяр. Заби ръжена в раззиналата паст на другия. Както се надяваше, вътрешността на устата се оказа чувствителна. Нещото изсъска от болка и отстъпи.

Далинар отиде до масата и откърши единия й крак. Грабна го и зае формата меч-и-нож от Димната позиция. С дървения крак отбиваше нападенията на единия звяр, а ръжена заби три пъти в муцуната на другия. Откъсна част от бузата му и от раната със съскане излезе дим.

Далеч навън се носеха викове. О, кръв на прадедите, рече си Далинар. Зверовете не са само два. Трябваше да ги довърши, при това бързо. Ако борбата се проточеше, те щяха да го изтощят по-бързо, отколкото той — тях. А и откъде да знае дали такива твари изобщо се изтощават?

Далинар скочи напред с рев. От челото му се лееше пот. Стаята сякаш леко притъмня. Не, съсредоточи се. Само той и зверовете. Единственото движение на въздуха идеше от въртенето на оръжията му, единственият звук — от стъпките му, единственото трепване — от ударите на сърцето му.

Вихрушката от удари стъписа зверовете. Далинар удари единия с крака на масата, отблъсна го и се хвърли срещу другия — сдоби се с одиране с нокти по ръката, докато забиваше ръжена в гърдите му. В началото кожата на звяра не поддаваше, но най-сетне се разкъса и ръженът влезе лесно.

Около ръката на Далинар се обви мощна струя дим. Той дръпна ръката си, съществото отстъпи, олюля се и краката му изтъняха, а тялото му се съсухри като пробит винен мях.

Знаеше, че при това нападение е уязвим. Можа само рязко да вдигне ръка, когато вторият звяр скочи върху него, издра челото и ръката му, ухапа го по рамото. Далинар извика и почна да налага съществото по главата с крака от масата. Опита се да го отхвърли, обаче то беше страшно силно.

Затова Далинар се плъзна на земята, ритна нагоре и прехвърли звяра през главата си. Зъбите отпуснаха рамото му сред пръски кръв. Звярът се просна на земята, черните му крака се преплетоха.

Далинар беше замаян. С труд се изправи и отново зае позиция. Винаги поддържай позицията. Почти едновременно с него се изправи и съществото. Далинар спря да обръща внимание на болката, спря да обръща внимание на кръвта, остави се Вълнението от битката да завладее цялото му внимание. Насочи ръжена хоризонтално. Кракът на масата се беше изплъзнал от окървавените му пръсти.