Пътят на кралете (том I)

— Какво да има?

— Пещера в скалите, изкуствена или естествена.

— Няма пещери — отговори жената и застана до него на прозореца. — Как могат хората да направят дупка в скалата?

С Вълшебен меч или с Превръщател, или просто да я изкопаят — макар че ще е трудно, понеже кремът ще запуши дупките и ще има много голяма опасност от наводнение при буря. Далинар отново погледна през прозореца. В лунната светлина видя как се придвижват тъмни фигури. Някои идваха към тях.

Той се олюля, беше замаян. Загуба на кръв. Стиснал зъби, Далинар се облегна на рамката на прозореца. Колко още щеше да продължи това видение?

— Трябва ни река. Нещо, което да отмие следите от миризмата ни. Има ли тук някъде река?

Жената кимна и пребледня, когато забеляза тъмните сенки в нощта.

— Вземи момиченцето, жено.

— „Момиченцето“ ли? Това е Сеели, нашата дъщеря. И откога започна да ме наричаш „жено“? Толкова ли е трудно да кажеш Тафа? Бурните ветрове да го вземат, Хеб, какво те прихваща?

Той поклати глава, отиде до вратата и рязко я отвори. Още държеше ръжена.

— Донеси лампата. Светлината няма да ни издаде. Не мисля, че те могат да виждат.

Жената се подчини и забърза да вземе Сеели — детето изглеждаше на шест-седем години. Последва Далинар навън. Пламъчето на глинената лампа потрепваше в нощта. Малко приличаше на чехълче.

— Реката? — попита Далинар.

— Знаеш къде…

— Ударих си главата, Тафа. Замаян съм. Трудно ми е да мисля.

Жената явно се притесни от това, но прие отговора. Посочи някъде извън селото.

— Да вървим — каза Далинар и тръгна в тъмнината. — Тези зверове често ли нападат?

— По време на Опустошенията, вероятно, но не и откакто се помня! В името на Бурята, Хеб, трябва да те заведем на…

— Не. Продължаваме.

Пътят водеше към задната страна на скалната „вълна“. Далинар все така поглеждаше към селото. Колко хора бяха убити там от тези зверове от Преизподнята? Къде бяха войниците на местния господар?

Може би това село беше прекалено откъснато, прекалено далеч от пряката закрила на някой градоначалник. Или пък в тази епоха и на това място нещата вървяха другояче. Ще се погрижа жената и детето да се доберат до реката, после ще се върна да организирам съпротива. Ако са останали хора.

Самата мисъл беше смехотворна. Налагаше се да се подпира на ръжена, за да остане прав. Как би могъл точно той да организира съпротива?

Подхлъзна се на един стръмен участък от пътя и Тафа притеснена остави лампата, за да го улови за ръката и да му помогне. Земята беше осеяна с камъни и скални пъпки, чиито ластари и листа бяха извадени в хладната влажна нощ. Те шумоляха на вятъра. Далинар се изправи, кимна на жената с благодарност и й махна да продължава.