Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
От гърдите й се откъсна стон. И го събуди.
Той рязко се отдръпна.
-Мариса... аз... ъ-ъ-ъ... нямах намерение да...
Мариса се надигна на колене, опитвайки се да запази близостта между телата им.
-Не спирай.
-Сигурно още те наболява от предишния път - каза той след неловка пауза.
-Ни най-малко. Върни се върху мен. Моля те. Гласът на Бъч стана още по-хриплив и задъхан.
-Боже... надявах се, че ще искаш да го направим отново. Ще бъда нежен, кълна ти се.
Господи, този дрезгав звук бе най-прекрасният начин да започне нощта.
Широката му длан се плъзна по гръбнака й, а устните му докоснаха хълбока й, основата на кръста й, ханша й.
-Толкова си красива така. Искам да те имам и така. Мариса отвори широко очи.
-Можеш ли да го направиш?
-О, да. Така ще проникна още по-дълбоко. Искаш ли да опитаме?
-Да...
Леглото изскърца, когато той разтвори бедрата й още мъничко и й помогна да застане на четири крака, а после се приближи изотзад. Мариса погледна между краката си, но единственото, което видя, бяха мощните му бедра, тежката, увиснала торбичка и щръкналата му възбуда. Сърцевината й моментално се овлажни, сякаш тялото й прекрасно знаеше какво да очаква.
Гърдите му се притиснаха към гърба й и той заби юмрук в дюшека пред нея за опора. Мускулите на ръката му се напрегнаха, а вените изпъкнаха, когато той се приведе на една страна и допря върха на ерекцията си до нежната кожа между краката й. Вместо да проникне в нея, той започна да прокарва възбудата си отвън и Мариса разбра, че докато го прави, той гледа сърцевината й.
И ако се съдеше по начина, по който започна да трепери, онова, което виждаше, явно му харесваше.
-Мариса... искам да... - започна Бъч, ала вместо да довърши, изруга тихо и замълча.
-Какво? -- попита Мариса и се извъртя, така че да го погледне през рамо.
В очите му гореше онзи напрегнат, суров блясък, който се появяваше в тях винаги, когато нещата със секса станеха сериозни, но този път в тях имаше и още нещо, някаква настойчива нужда, която нямаше нищо общо с телата им. Вместо да се опитва да обясни с думи, той подпря и другата си ръка на леглото, облегна се на гърба й и притисна бедра в нея, без да прониква вътре. Мариса простена и като отпусна глава, видя възбудата му между краката си. Върхът й стигаше почти до корема й.
Господи, сега разбираше защо Бъч обичаше да я гледа. Защото... да, на нея също й харесваше да го гледа, когато е възбуден.
-Какво щеше да кажеш? - задъхано попита тя.
-Скъпа... - дъхът му пареше врата й, гласът му бе настойчив и дрезгав. - О, по дяволите, не мога да те попитам по този начин.
Устата му се впи в рамото й, зъбите му одраскаха кожата й. Мариса извика и лактите й омекнаха, но той я улови, преди да е паднала върху дюшека, и я задържа с ръка между гърдите й.
-Попитай ме - запъхтяно каза тя.
-Бих... ако можех да спра това... но, о, Господи...
Той се отдръпна, после проникна в нея, точно толкова дълбоко, колкото й бе обещал. От мощния тласък гръбнакът й се изви като дъга и тя извика името му, а той подхвана онзи ритъм, който я подлудяваше, макар да го правеше нежно, далеч не толкова мощно, колкото Мариса знаеше, че може.
Тя се отдаде на насладата от това, да го усеща в себе си, от тази пълнота вътре в нея, от разтягането и плъзгането навън. Внезапно си даде сметка, че само след час щяха да започнат с преобразяването му.
Ами ако това беше последният им път заедно?
Сълзи изпълниха очите й, намокриха миглите й, заслепиха я. И когато Бъч завъртя лицето й към себе си, за да я целуне, тя не можа да ги скрие.
-Не мисли за това - прошепна той, впивайки устни в нейните. - Нека останем заедно в този миг. Остани с мен.
Запомни този момент. Запомни го по този начин...
Бъч се отдръпна, обърна я по гръб, така че сега бяха лице в лице, и започна да я милва по бузите и да я целува, без да прекъсва ритмичните си тласъци. Стигнаха върха едновременно, удоволствието беше толкова огромно, че главата му се отпусна немощно, сякаш нямаше сили да я държи изправена.
Когато всичко свърши, Бъч се претърколи на една страна и я привлече към гърдите си. Заслушана в биенето на сърцето му, Мариса мислено се помоли то да се окаже толкова силно, колкото звучеше.
-Какво искаше да ме попиташ? - прошепна тя в полумрака.
-Ще станеш ли моя жена?
Тя повдигна глава. Лешниковите му очи бяха съвършено сериозни и Мариса изведнъж почувства, че той си мисли същото, което и тя - защо не се бяха обвързали по-рано?