Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Ти закъде бързаш? Радвай се, че ще имаш възможност да зададеш всички интересуващи те въпроси, сигурно са се натрупали доста.
— Доста? — усмихнах се аз. — По-скоро милион! Ще започна от самото начало: нали неслучайно се срещнахме в земите на вампирите?
Мирон бавно тръгна към кулата, а аз закрачих до него.
— Прав си, това беше своеобразно изпитание за теб. И ти го премина с чест, въпреки че трябва да призная, не смятахме, че ще бързаш чак толкова.
„Всъщност бих премислил три пъти, преди да се навирам в земите на вампирите, ако не ме беше ръчкал Велхеор — помислих си недоволно. — Макар че тук по-скоро подхожда друга дума — измамил.“
Разбира се, на глас не го казах. Щом ме мислят за толкова наивен — нека.
— Значи вие сте хипнотизирани вампира, накарали сте го да ме ухапе и да открадне дневника на чичо, за да го последвам и да се срещна с вас? — попитах аз и като изчаках утвърдителното кимване, продължих: — И защо ви беше всичко това?
— Всеки бъдещ Пазител трябва да докаже със своите постъпки, че е достоен за това звание. И е добре, че в крайна сметка уби онзи вампир, това говори за сила на духа и решителност.
Тук вече не можех да премълча.
— Всъщност уби го Велхеор.
— Жалко — намръщи се Мирон. — Както и да е, достатъчно млад си, ще наваксаш.
Аз едва не паднах от изненада.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че някои врагове трябва да се убиват просто защото така трябва. А работата на Пазителя е преди всичко свързана с подобни действия.
— Но защо си мислите, че искам да стана Пазител?
— Нали искаш всичко да е наред с твоя роден свят? — насмешливо попита Мирон. — Или искаш някакъв изрод от друг свят случайно или нарочно да попадне, например, в Империята, и да започне да прави каквото си иска? Ще кажеш, за какво тогава е Мирон? Но Мирон не може да наблюдава целия свят, трябват му помощници, да знаеш.
— Разбрах, родината е в опасност — усмихнах се аз. — Краят на света и така нататък.
— Всъщност не е чак толкова лошо — намръщи се Мирон. — По-точно, сега аз все пак не съм единственият Пазител на твоя свят. Ще бъдеш изненадан да разбереш, че чичо ти, самият Закариал, най-неочаквано се появи отново.
Да съм изненадан беше станало постоянното ми състояние още от момента на появата на Мирон, така че дори не реагирах на толкова неочакваната новина.
— Не виждам радост — ехидно отбеляза Пазителят. — Той все пак ти е роднина. Като цяло, във връзка с неговото завръщане острата необходимост от превръщането ти в пълноценен Пазител не че отпадна, но мина на заден план.
— Нима и чичо ми може с нещо да не се справи?
— Човек никога не знае какво му е в главата на този психар. Нищо че е Пазител, не му се доверявам. Скоро и сам ще се убедиш, между другото.
Да, вече се досещах, не случайно са го наричали луд, едва ли за няколко века характерът на Закариал се е променил към по-добро. Но въпреки това исках да се запозная с него, той беше изключителна личност, създател на ученическите пръстени и Коридора на съдбата. И най-важното, той познаваше родителите ми!
Известно време вървяхме мълчаливо. Аз обмислях чутите от Пазителя новини и неочаквано забелязах нещо интересно.
— Хей, Мирон, ти каза „с твоя роден свят“, а не „с нашия“. Значи ли, че не си от моя свят?
— Всъщност Пазители обикновено стават коренните жители на света, така е и по-лесно, и по-удобно. Няма нужда да бъдат въвеждани в дадения свят, а и хората работят по-добре за благото на собствения си свят. За съжаление твоят чичо не успя да подготви приемник, освен това изчезването му беше твърде неочаквано. Затова се наложи аз да заема мястото му.
— И знаеш всички тайни на нашия свят?
— Невъзможно е да се знае всичко — усмихна се Мирон. — Но това, което е тайна за един човек, друг може да го знае прекрасно. Питай, може и да мога да отговоря на твоите въпроси.
— Вече имам някаква представа какво е това Коридор на съдбата и как действа. Излиза, че чичо ми го е създал като изпитание за своя приемник?
— И да, и не. Коридори на съдбата могат да създават само наистина силни астрални магове, какъвто е и Закариал. Това е въпрос на удобство и независимост. Не на всеки му харесва, че пътуването из световете е възможно само през Храма, където се държи сметка на всички придвижвания и има всевъзможни ограничения.
— Вече съм чувал за астралния свят от Влад — не се стърпях аз.
— Това е универсален термин — спокойно продължи Пазителят. — Всеки свят си има свое название за тези способности, при вас те са известни като магията на драконите. Всъщност това е просто способността да напускаш тялото си и да пътуваш между световете. А Коридорът на съдбата или Храмът осигуряват придвижване във физическо тяло, копие на истинското.