Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Когато се озова вкъщи, тя радостно подскочи. Ура, свобода! Разбира се, на Женя и през ум не й минаваше да прескочи курса по немски. Беше едва четири и половина, тя имаше много време, за да се издокара и спокойно да пътува до курса. Дори щеше да успее да се отбие в едно барче до метрото и да пийне кафе с паста. Женя не обичаше кафе, вкусът му й се виждаше прекалено горчив, а баща й не й забраняваше да яде пасти, но да влезе в бара, да седне на високото столче, красиво да преметне крак връз крак, да поръча и да изпие кафето си, като усеща погледите на мъжете наоколо и им се усмихва — това беше страхотно. Това беше въпросният живот на възрастните, от който толкова грижливо я пазеше нейният тираничен баща.
Вече се беше облякла, гримирала и тъкмо щеше да излиза, когато зазвъня телефонът.
— Добър ден, Женя. Лесников се обажда. Забравихте ли ме вече?
Сърцето й подскочи и замря, после затупка някъде в гърлото й.
— Никога няма да ви забравя, нали ви предупредих! — Тя искаше да изрече това весело и почти шеговито, но се получи многозначително и някак трагично. Женя дори се намръщи, като чу гласа си.
— Благодаря ви за това. Женечка, отново ми е нужна вашата помощ. Дали може да се видим с вас утре сутринта?
Боже мой, какви думи, каква музика! Не „нужна НИ е помощта ви“, а „МИ“, тоест на него, на Игор. Не сухият въпрос: „Бихте ли могли утре да дойдете на «Петровка»?“, а напълно личната фраза: „Може ли да се видим?“. Вчера Женя беше готова на всичко, само и само да чуе тези думи и ето, че съдбата се смили над нея, като първо махна жестокия й баща тъмничар, а сега й подари среща с Игор.
— Разбира се, Игор Валентинович. При вас на „Петровка“ ли да дойда?
Стори й се, че Игор нещо се поколеба.
— Бих искал да се видим в по-неофициална обстановка. Възможно ли е?
— Да — радостно отговори Женя.
Идваше й да закрещи от възторг. Всичко се подреждаше, както искаше тя.
Миша Доценко и Сергей Зарубин, обградени с дълги списъци, седяха в уютния апартамент на Стасов и безсрамно се възползваха от гостоприемството на годеницата на Миша — Ирочка. През последните три месеца на стола на фризьорката Альона Гребньова бяха сядали стотина мъже, при това около трийсет от тях имаха доста разпространени фамилни имена, които почти със сигурност можеха да се срещнат в списъците на обитателите на всеки жилищен блок. За съжаление в журнала за предварително записване, взет от салона за красота, нямаше малки имена.
— Кузнецов — безнадеждно прочете Доценко.
— Кузнецов — послушно повтори след него Сергей и зашумоля със списъците. — Така, в блок номер три — две семейства, в блок три „А“ — едно, в блок пет — едно, в блок седем, вход първи — две семейства, във втори вход — цели пет.
— А по възраст?
— Сега ще видим.
И Зарубин започна да отмята семействата, където според списъците живееха мъже на подходяща възраст, тоест не по-млади от седемнайсет и не по-възрастни от шейсет години. Броят на семействата, където можеше да се намери търсеният свидетел, намаля до шест, пак добре.
— Величайло — монотонно продължи Михаил.
— Величайло… Няма такива.
— Слава богу. Попович.
— Попович… И такива няма.
— Какъв късмет. Виноградски.
— Няма.
— Ура! Иванов.
— Какъв си гад, Мишаня — направи мрачния си извод Зарубин.
— Не съм аз виновен, не измислям имената, а ги вземам от списъка — взе да се оправдава Доценко.
С Иванови, колкото и да е странно, се получи още по-зле, отколкото с Кузнецови, макар статистиката да твърди, че сред руските имена най-разпространено е именно името Кузнецов. Оказа се, че в съседните с блока на Альона Гребньова блокове живеят цели осемнайсет семейства Иванови и след операцията по съкращаването пак останаха доста — четиринайсет.
— Гугнин.
— Не виждам такъв.
— Много добре. Микеладзе.
— Ммм, не… Има Мумладзе. Не става ли?
— Отметни го за всеки случай, може в салона да не са чули добре и да са го записали неправилно. Кучеренко.
— Няма такъв.
— Прекрасно. Орлов.
— Орлов има, един брой. Отмятам го. Дай нататък.
— Инджия.
— Инджия… Не, няма, господине.
— Петров.
— Петров, Петров… Имаме Петрови в шести блок, в пети нямаме в нито един от входовете, в четвърти имаме и в трети също са се нанесли скоро.
— Викулов.