Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Тя натисна копчето за бързо превъртане напред и мислите й отново се върнаха към изнудвача. Колко прав беше Пашка, когато каза, че ако този човек не знае кога е следващата среща на Олга и Роман, той най-вероятно ще ги дебне всеки ден. Така се и оказа. Олга не беше там в събота, а той въпреки това е снимал.
А, ето го и записа от вчера. Точно така, именно с тези дрехи и с това бельо беше тя вчера. И датата съвпада. Паша заръча да обърне внимание на часа. Олга се пресегна към малката масичка, грабна бележник и химикалка и записа: 20:03, 20:48, 21:39.
— Паша, влизай! — извика тя, когато изключи видеото и извади касетата.
— Е, какво? — попита Павел и седна във фотьойла. — Как беше забавлението? Интересно ли беше?
Олга се намръщи и направи отвратена физиономия.
— Гадост. Никога не съм подозирала, че изглеждам толкова грозна отстрани. И кой е казал, че сексът е нещо красиво?
— Льолечка, красивият секс има твърде малко общо с искрения секс. Когато партньорите се стараят, тогава изглеждат добре, а когато просто се обичат, картинката не е красива.
Та какво стана с последния запис? Ти погледна ли времето?
— Ето — подаде му тя бележника. — Наистина е снимал снощи.
Павел погледна записаните от нея цифри, после се втренчи в тавана, припомняйки си нещо.
— Всичко съвпада — бавно каза той. — Записът е приключил в десет без двайсет, а към десет без десет или дори без дванайсет онзи човек излезе на улицата. Определено е той.
Глава 18.
На разсъмване небето бе покрито с тънка пелена от облаци, която не издържа натиска на изгряващото слънце и страхливо се разпръсна, предоставяйки на лъчите възможността безпрепятствено да огряват града, да нажежават камъните и да изгарят лицата и раменете. Обленият в светлина търговски комплекс на Манежния площад със своите кулички и фонтани изглеждаше като оживяла картинка от книга с приказки и Женя, като поглеждаше от време на време към стълбището, водещо към стъклените врати на магазина, не можеше да не си представя какво вълшебно царство е скрито в неговите подземни етажи. Царство, което до днес беше недостъпно за нея. Парите, които й даваше баща й, не стигаха дори за най-евтината дрънкулка от онези, които се продаваха в „Охотний ряд“.
Женя чакаше Игор Лесников, с когото си бе уговорила среща предната вечер. И мястото бе избрала сама. Беше му предложила да се видят на площада, пред входа на ресторант „Испанско кътче“ — понеже той не бил далече от „Петровка“, но това естествено беше обяснението й за Игор. Всъщност Женя буквално благоговееше пред това място. Баща й само веднъж я бе завел на обяд в „Испанско кътче“, но и това се оказа достатъчно момичето да си създаде усещането за „истински живот“: скъп ресторант, усмихнати услужливи сервитьори, необикновени ястия, каквито тя не само никога по-рано не бе опитвала, но дори никога не бе чувала за тях. Само от думата „паеля“ я лъхваше духът на загадъчната Испания, тя си представяше чернокоси красавици с широки поли и кастанети на дългите тънки пръсти, мургави стройни мъже, море, палми и сладки звуци на китара, раждащи се под умелите гъвкави ръце на музиканти.
А точно срещу ресторанта беше входът на търговския комплекс, където имаше всичко, за което тя мечтаеше, но което беше недостъпно за нея. Не, Женя в никакъв случай не се надяваше Игор да я покани в „Испанско кътче“, стопляше я самата мисъл, че на това необикновено, вълшебно място тя ще се озове заедно с Него.
Игор закъсня с няколко минути, но Женя дори не забеляза това. И през ум не й мина да погледне часовника, докато го чакаше тук. Тя се наслаждаваше на всяка секунда и беше готова да го чака с часове. Видя Лесников, когато той се качваше по стъпалата от метрото, и сърцето й отново замря: колко е красив!
— Извинявайте, Женя, закъснях малко.
— Моля ви се, нали сте на работа.
Тя искаше да прояви великодушие и да изглежда зряла и разбираща.
— Но и вие сте на работа — възрази той. — Днес сте необикновено красива.
Да, беше се постарала. Не беше много лесно да избере дрехи от оскъдния си гардероб, така че Женя тръгна по отъпкания път — използва стари, леко отеснели неща: изопнати дънки, прилепнала трикотажна блузка с деколте. Труди се цял час върху грима, на два пъти отмива очната линия, докато получи желания резултат. Дълго работи върху устните, постара се да ги направи „секси“ и „примамливи“. Старателно подреди със сешоара измитата сутринта коса, така че да пада върху раменете и гърба й като гладка лъскава наметка — също като в телевизионните реклами за шампоани.