Когато боговете се смеят

Когато вадеше удостоверението, за да го покаже на милиционера на контролно-пропускателния пункт, ръката й явно трепереше. „Сега ще се започне — помисли си тя. — На снимката има една глава, а на раменете ми — съвсем друга“. Милиционерът обаче погледна само удостоверението и равнодушно кимна. Личността на предявителя малко го интересуваше.

По коридора на своя етаж Настя почти тичаше. И сама не можеше да си обясни защо е толкова нервна и изпитва такъв страх. Вратата на кабинета й се струваше като спасителен пристан, но не й достигна мъжество и като се озърна страхливо, се шмугна в кабинета на Юра Коротков, който беше много по-близо.

— Това… какво е? — попита той, оглеждайки застаналата на прага му толкова позната фигура, облечена в обичайните дрехи на Настя — черни дънки, светлосиньо копринено поло и спортни обувки с мека дебела подметка.

— Това е кой — с плаха усмивка го поправи Настя. — Това съм аз. Подстригах се.

— Защо?

— Омръзна ми да ходя с дълга коса. Реших да опитам с къса. Не ти ли харесва?

Трябва да му се признае на Коротков — съвзе се доста бързо. Стана иззад бюрото, доближи се плътно до Настя и кой знае защо взе да повдига отделни кичури и да наднича под тях.

— Какво търсиш там? Хлебарки ли? Или диаманти?

— Слушай, ти какво, наистина ли си се подстригала? Това не е ли перука?

— Не бе, Юрочка, всичко е истинско. На тебе пръв докладвам, нали си ми началник.

Коротков отстъпи на две крачки, наведе глава настрани, примижа, разглеждайки Настя.

— Че к’во? Много дори… Само че си станала някак солидна, зряла жена.

— Юрочка, аз съм на трийсет и девет години. Нали не мога на трийсет и девет да изглеждам като на двайсет и пет.

— Но нали изглеждаше! — резонно възрази. — Само преди два дни, като сега си го спомням — изглеждаше на двайсет и пет.

— Не лъжи.

— Добре де, на двайсет и седем. Е, хайде да са двайсет и осем. За кой дявол реши да се състаряваш? Не разбирам.

— Щом не разбираш, ще ти обясня. Човек обикновено се държи съответно на възрастта, на която се усеща. А той усеща възрастта си, като се гледа в огледалото. Шейсетгодишна жена, която си мисли, че е само на четирийсет, и се държи като четирийсетгодишна, изглежда смешно. Всички наоколо знаят, че е на шейсет, тя има внуци, пенсия и разширени вени, а пък се издокарва с къси поли и носи потничета.

— Ами да носи, ако краката й са хубави и няма много бръчки. Жената е на толкова години, на колкото изглежда, още като деца ни учеха на това.