Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Не ме разбра, Юрик. Жената безспорно има право да се облича в съответствие с външността си. Ако е с хубава фигура, малко бръчки и прическа — моля, нека да носи дори мини, някак авангардно е. Но при това тя не бива да забравя на колко години е всъщност и ако има внуци, трябва, длъжна е да изпълнява социалната роля на баба. Няма право да се дистанцира от внуците си и да се прави, че те изобщо не съществуват, само защото има хубава фигура и малко бръчки. Схващаш ли разликата? Когато една жена изглежда по-млада от възрастта си, тя постоянно се вижда в огледалото толкова млада и красива, че у нея може да се създаде измамното впечатление, че наистина е на годините, на които изглежда. И тогава е възможно инстинктивно да започне да нагажда поведението и целия си живот към тази нереална възраст. Например да се прави, че целият живот е пред нея, че не може да има сериозни заболявания и така нататък. Което е неправилно.
— Разбрах, че го смяташ за неправилно, макар че не съм съгласен. А какво отношение има това към тебе?
— Уча се да бъда лелка на възраст, а не малко момиче, което всички мъже наоколо защитават и пазят. Така де, защо се преструваш, Коротков? Не се опитвай да отричаш, че Житената питка ти е говорил за мен.
— Добре де, говори ми — неохотно призна Юрий. — Но недей да мислиш, Настюха, аз не…
— Юрочка. — Тя меко се усмихна. — Житената питка е прав, не му се сърдя. Просто си правя изводи и поправям грешките си, доколкото ми позволяват силите и способностите.
Коротков се дръпна и отново седна зад бюрото си.
— Дааа, приятелко, сащиса ме ти. Сега човек не може и да се самопокани на кафе при тебе, ще се държиш строго и официално.
Настя си взе чантата и отвори вратата към коридора.
— Ти пък рискувай — посъветва го тя. — Представи си, че успееш.
— Жал ми е за собственото ми здраве — веднага я парира Юра. — Представи си, че не успея? Че ме захапеш… Но все пак включи чайника за всеки случай, имам тук да звънна на едно място и ще дойда.
На Настя й олекна. Когато влезе в кабинета си, пусна компютъра и включи електрическия чайник, с който най-сетне бе сменила любимата си висока керамична чаша. Предната вечер вкъщи бе проверила дали във форума не са се появили някакви съобщения в отговор на посланието, което бе изпратила в събота и бе подписала с „Вълкодав“. До снощи бе реагирал само един човек — с думите: „Буфкан съм до козирката!!!“ и подписа „Мапупа Розова“. Днес съобщенията със знак „Re“, което означаваше „отговор“, бяха няколко.
„Вълкодав, ти си пълен хахо. Ква“.
„Съгласен съм, Медведева не прилича на благородна девица. Но и ти, Вълкодав, не си много… Следващия път избирай по-тактични изрази. Чорапа“.
„Аз пък мисля, че е прав. Светка е мръсна проститутка, как да го кажеш по-меко. Enigma“.
„Ти май не си виждал истински проститутки, Вълкодав. Я да се срещнем, та да ти обясня едно-друго. Тъмната лейди“.
Интересно, дали тук има съобщение от Фена, или не. Съвършено ясно е, че псевдонимът, или както е прието да се казва — никът, Enigma не е негов, Чорапа също е под въпрос, но всички останали спокойно може да са и на Фена. Значи трябва да отговори на всички. Да се опита да въвлече всеки от тях в дискусия и да види какво ще излезе от това. Особено любопитен е форумецът под име „Тъмната лейди“, той предлага да се видят. Защо? За да покаже какво е истинска проститутка или за да убие грубиянина?
Принтера вече го нямаше, трябваше да го върне на колегите още същия ден, в събота. Настя бързо преписа на ръка получените съобщения и се изключи от интернет, инак никой не би могъл да се свърже с нея по градския телефон.
— Ще поседя повечко при тебе — радостно й съобщи Коротков, — интересно ми е да погледам как народът ще реагира на новия ти облик.
— А кой ще ръководи?
— Аз и оттук мога прекрасно да ръководя. Тебе например.
Експериментът премина без видими жертви. Миша Доценко постоя около пет минути с изцъклени очи, след което дълго се смя. Андрей Чеботаев, който дойде към единайсет, изобщо не се учуди, но учтиво каза:
— О, подстригала си се. Много ти отива.
Игор Лесников сякаш просто нищо не забеляза. Той влезе да докладва за хода на работата по съставянето на новия видеозапис, обсъди с Настя и Коротков по-нататъшните стъпки, свързани с Женя Рубцова, и излезе, без да каже и дума по повод прическата на Настя. Най-бурна се оказа реакцията на Сергей Зарубин.
— Как да разбираме това, уважаеми господа? — развика се той, щом се посъвзе от първия шок. — Още с появяването на младежа с миглите нашата Настя Павловна изгуби косата си! Гледам аз, гледам — не даваш косъм да падне от главата му, кудкудякаш над него като кокошка, мене, старата си любов, значи ме захвърли, намери си нов любимец! Заради мене ти, Настя Павловна, нито веднъж дори дънките не си свали…