Когато боговете се смеят

— Не мога да повярвам просто на думите ви — каза тя най-сетне, като се постара гласът й леко да трепери. — Трябва да видя материала, за който плащам.

— Охо, значи сте готова да платите?

— Нали ви казах — трябва да видя материала.

— Умно! — реагира изнудвачът. — Аз ще ви дам материала, а вие на мене какво? Празни обещания, с които не мога дори хляб да си купя.

— Та аз не ви искам оригинала — нетърпеливо каза тя. — Направете копие. Или може би нямате изобщо нищо, а? Може би сте видели как отивам на гости у приятели и сте си направили някакви изводи, които нямат нищо общо с действителността. Искам да видя записа. Едва след това можем да говорим за пари.

— Какво пък, предупредиха ме, че сте делова жена, която не обича сантиментите. Как мога да ви предам касетата?

„Лично — понечи да каже Олга. — Донесете ми я вкъщи, хем и ще се запознаем“.

— Н-не знам…

С Павел не бяха успели да обсъдят този момент. Павел каза, че изнудвачите първо си приготвят мястото, а чак след това съобщават къде се намира материалът. Мястото на предаването никога не се уговаря предварително, защото в този случай има голяма вероятност жертвите просто да отидат по-рано и да проследят изнудвача. И пак добре, ако го направят жертвите, а не милицията. Олга очакваше изнудвачът сам да предложи някакъв вариант и изобщо не беше готова за неговия въпрос. Изглежда, той беше съвсем неопитен в тези неща.

— Както решите вие — каза тя вече по-твърдо.

— Добре, ще ви се обадя по-късно.

Тя затвори телефона и объркано погледна мъжа си.

— Паша, не ти ли се струва, че той е пълен хахо?

— Струва ми се — съгласи се Павел. — Изглежда, не действа сам. Някой го е наел.

Изнудвачът се обади след един час.

— Идете в супермаркета… — Той продиктува адреса. — Той работи денонощно. Касетата се намира на дъното на кашон с тоалетна хартия. От входа веднага надясно и към дъното, там е отделът за домашни потреби.

— Да не сте луд! — ахна Олга. — Ами ако някой го намери, преди да отида аз? Та това е далече от дома ми.

— Какво пък, значи вашите похождения ще получат гласност. Побързайте, мадам, че да не би опасенията ви да се оправдаят.

Олга трескаво започна да се облича.

— Ще те закарам — скочи Павел. — И изобщо вече е късно, почти единайсет е, не искам да ходиш сама.

Олга поклати глава.

— Няма нужда, Пашенка. Ами ако той се е притаил някъде наблизо? Ще види, че съм с тебе.

— И какво от това? Първо, той не знае как изглежда съпругът ти…

— Ами ако знае? И освен това той може да си те спомни, нали дълго време си пътувал с него в метрото, после си вървял след него по улицата.

— Абе не ме е виждал! Дори нито веднъж не ме погледна. Льолка, няма никакво значение дали той ще ме види, или не, ще ме познае ли, или не. За нас е важно да получим касетата и ние ще я получим при всяко положение. А после, ако се окаже, че не съм сбъркал и този младеж наистина е Кирил Яровой, с теб търпеливо ще проучим кой стои зад него, кой се опитва да те провокира да крадеш от фирмата си.