Когато боговете се смеят

— Добре, татко. — Тя се постара да говори спокойно и с нищо да не издаде обзелото я радостно вълнение. — Гриша с тебе ли идва?

— Защо те интересува? — мнително попита баща й.

„Защото ти ми забрани да пътувам из града сама — мислено отговори Женя. — И аз, като добра дъщеря, нямам право да забравям това. А ти, ако беше добър баща, отдавна щеше да го забравиш“.

— Искам да знам дали мога да разчитам на него, защото днес имам немски, както и в сряда.

— Гриша ще те закара. Опичай си ума, дръж се добре. — Погледът на баща й се смекчи, той се наведе и целуна момичето. — Надявам се, когато се прибера, да не ме очакват неприятни изненади.

— Разбира се, татко.

Женя скочи и поривисто прегърна баща си. Да, той постоянно й вгорчава живота, тормози я, но понякога пътува и я оставя да задиша с пълни гърди — тя ще му бъде благодарна дори само за това.

— Обичам те, малката — каза той и я погали по главата. Пази се.

— И аз те обичам — смотолеви Женя, свряла лице във врата му. — И ти се пази.

Баща й излезе. След две минути Женя надникна през прозореца и видя потеглилата кола. Край. Дори в стаята сякаш стана по-светло. А Гриша какво, Гриша само се преструва на предан слуга на господаря, но отлъчи ли се той, шофьорът — телохранител, веднага се превръща в обикновен човек, който има съпруга, деца и безброй грижи. Женя никога дори не бе опитвала да се „разбере“ с Гриша — беше сигурна, че той ще я издаде на баща й, но пък се бе научила твърде ловко да го лъже. Шофьорът, както и неговият шеф, живееше в приятна заблуда относно зрелостта на Женя и не очакваше от нея никакви особени хитрости, затова лесно се хващаше дори на най-примитивна лъжа.

Когато към четири часа влезе при нея в приемната, Гриша видя нещастната и съвсем болна дъщеря на шефа. Женя седеше с ръце, обхванали главата й. Пред нея на бюрото бе струпана купчина всевъзможни лекарства.

— Изпрати ли татко? — попита тя със страдалчески глас.

— Да, всичко е наред, отбихме се у вас за багажа и — на летището. — Гриша си погледна часовника. — След петнайсетина минути трябва да излети. Ами ти какво, болна ли си?

— Да, нещо не ми е добре — жално простена Женя. — Направо не знам какво да правя, и този немски днес…

— Не ставай глупава — решително отговори шофьорът. — Сега ще те закарам вкъщи, лягай и за нищо не се тревожи. Немският ще мине и без тебе. Или искаш първо да отидем до поликлиниката?

— Няма нужда — вяло отказа Женя. — Какво ще ми кажат в поликлиниката? И без това знам какви лекарства да вземам. И после, не ми трябват болнични. Ще полежа, а утре ще дойда на работа.