Когато боговете се смеят

Мразя съвременния живот, претъпкан с техника. Този живот буди у мен асоциации с отдавна немито човешко лице, чиито пори са запушени от мръсотия и поради това кожата престава да получава кислород. Хората, които живеят в света на компютрите, мобилните телефони и скоростния транспорт, по същия начин са лишени от кислород, не само от онзи, химическия, а и от кислорода на радостта от общуването, когато можеш да докоснеш нечия ръка и да се взреш в нечии очи. За тях е непознат възторгът, който се взривява у теб при вида на покрити със снежни калпаци величествени борове. Те не познават чистото щастие от тишината, която те обгръща като страшна и тайнствена какавида, в чийто център с оглушителен шум препуска по вени и съдове твоята кръв. Тези хора са нещастни и ощетени, но аз не мога да ги съжалявам, защото те сами са избрали такъв живот.

В моята стая стои компютърът, останал от Костя. Включвам го само за да науча къде и кога ще се състои следващата среща с моята кралица. Освен това имам още едно предназначение: да я защитавам. И влизам във форума, за да чета чуждите послания и да оставям свои. Тя трябва да знае, че не е сама на този свят, че има приятел, който е готов да й се притече на помощ начаса, щом тя го повика. Щастието ми се усмихна и ми даде възможност да й напиша истинско писмо, защото нали посланията, които моята кралица може да прочете във форума, са обезличени и човек никога не знае кой стои зад псевдонима. Може да е жена или разлигавен похотлив дядка, чиято любов и преданост не могат нито да защитят, нито да донесат наслада. Сега аз вече не мога да й нося писмата си, защото тя ме предупреди, че ме издирват и значи не мога да се появявам около нейния блок. Не искам да й изпращам писмата си с обикновената поща, не мога да понеса дори мисълта, че нечии мръсни равнодушни ръце ще докосват плика, в който са запечатани моите любов, преклонение и преданост, в който лежи частица от душата ми. Ами ако писмото се изгуби? Аз не мога дори да й се обадя — моята кралица не ми остави телефонния си номер, но пък си записа моя и обеща тя да ме потърси, за да научи успял ли съм да намеря парите, които ще ни позволят да заминем и да бъдем заедно.

Тази нощ влязох във форума, за да прочета посланията. За последен път го бях правил преди няколко дни, когато търсех нещо за изявата в клуб „Селена“. Тогава ми се наби в очи мерзкото послание:

„Че на кого може да му бъде интересна тази група? Типични лайна за тийнейджъри. Как обаче се рекламират!“

Посланието беше подписано с псевдонима Уапка. В самия текст не съзрях нищо оскърбително за моята кралица, но това се беше случвало и по-рано: в отговор на най-безобидните изказвания неочаквано започваше да се излива поток от кал. И моята задача в такива случаи беше да спра тази кал, да поставя негодника на мястото му, да го накарам да млъкне, за да не заразява повече с презрението и смрадливата си омраза святото пространство, в което макар и рядко наднича Тя. Днес смятах да проверя дали посланието на Уапка не се е превърнало в подтик за нови оскърбления.