Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Не — твърдо отговори Олга, — няма да рискуваме. Знае ли човек? Може всичко да не е така, както го мислим. Аз ще отида сама, дай ми ключовете от колата.
Тя се обу, с рязко движение вдигна ципа на якето си, взе подадените от Павел ключове.
— Не се тревожи, Пашенка, нищо няма да ми се случи.
В единайсет часа вечерта не беше трудно да се шофира из Москва, Олга добре си представяше маршрута и стигна до денонощно работещия супермаркет доста бързо. От входа надясно, към дъното, там бил отделът за домашни потреби. Наистина, ето го този отдел. Шампоани, препарати за миене на съдове, препарати за почистване на метал, за миене на прозорци, за санитарна техника… Флакони и стекове от край до край. Но къде е хартията? Стелажът вече свърши, а Олга така и не видя кашони с тоалетна хартия. Дали да попита? Не, не бива. Продавачката ще я заведе при тях и ще стои над главата й. Трябва да ги намери сама.
Олга се обърна на сто и осемдесет градуса, тръгна покрай стелажа в обратна посока и почти веднага видя два големи кашона — в единия имаше домакинска хартия, в другия — тоалетна. Тя приклекна, започна да рови и на самото дъно намери правоъгълен пакет. Огледа се и бързо го пъхна под якето си, зад колана на панталона. „Обаче тоя не е глупак — мислеше си тя, докато стоеше пред касиерката, която й съставяше сметката за купените за маскировка паста за зъби, шампоан и пакет сметана. — Денем тук със сигурност е пълно с народ и щеше да е трудно човек да извади от кашона касетата незабелязано за околните. От друга страна, нали аз предложих на изнудвача да направи копие. За това е нужно време. Дори да предположим, че той има вкъщи телевизор с видеомагнетофон, към който може да се включва камера, пак му трябват двайсетина минути, за да презапише дори и малък откъс от всичко заснето. Плюс време, за да стигне дотук. Половин час… Това е много, ако не си с кола във вечерна Москва. Може ли да успее, ако живее в Свиблово? Може. Но със същия успех може да успее да стигне и от десетина други места. Все още нищо не се изяснява. Сега ще се прибера вкъщи и ще видим какъв обем от материала е презаписал. Тогава ще можем приблизително да преценим времето, необходимо за копирането, и времето, което той е използвал за път. Може би тогава нещо ще се проясни“.
Когато паркираше пред своя вход, Олга видя Павел. Беше се подпрял на стената и пушеше.
— Е, какво стана? — разтревожено попита той, като се втурна към нея. — Всичко наред ли е?
— Мисля, че да. Намерих пакета, в него има касета, а виж, какво има на касетата — това е още въпрос.
— Никого ли не забеляза?
— О, Пашенка, толкова бях нервна, че не съм и поглеждала настрани. Исках по-бързо да се махна оттам.
Още с влизането в апартамента тя в движение събу обувките и се втурна към хола, където бяха телевизорът и видеото. Нямаше търпение да изгледа последния запис.
— Льолка, аз сигурно не бива да гледам — полувъпросително каза Павел, подавайки глава от вратата.
— Защо? А, да — веднага се сепна Олга, като се сети за какво става дума. Така де, не е нужно Павел да гледа как тя прави любов с Роман. — Да, разбира се.
— Само обърни внимание на времето, там в ъгъла на кадъра трябва да е посочено.
— Добре.
Тя включи на възпроизвеждане и седна направо на пода пред телевизора. Сърцето й биеше екливо и болезнено, макар с разума си Олга да разбираше, че няма да види нищо неочаквано. Нали всъщност вече беше виждала всичко това, само че в друг ракурс.
Господи, колко грозна изглежда в леглото! Нищо общо с еротичната пластика и изяществото на движенията, които бе виждала на екрана, когато бе гледала порнофилми. Един порнофилм, ако е направен добре, е способен да възбуди дори най-фригидната жена, а това? Каква гадост, каква грозота, никаква естетика. Боже мой, колко непохватно се обръща тя, а гърдите й изглеждат увиснали, ако се гледа откъм тази страна.
Това май е първият запис, направен преди три дни, в петък. Именно, ето датата и часа. Малък епизод, само три минути, явно за да спести време, изнудвачът е копирал само кратък откъс, колкото да демонстрира стоката, тъй да се каже. „Тоест голите задници“ — горчиво се усмихна Олга.
А това кога е било? В кадъра — празна стая, сигурно с Роман са отишли в банята или в кухнята. А, ето че се появява Роман. Кой знае защо с друг костюм, не с онзи, с който беше в петък. И след него в стаята влиза някакъв непознат мъж. Олга погледна указателя на времето — вече беше друга дата. Значи Роман е бил там в събота, срещал се е с някого. Ами да, разбира се, той и не криеше от нея, че понякога си прави в този апартамент деловите срещи. Всичко е ясно, това не е интересно, да превъртим по-нататък.