Когато боговете се смеят

— Абе какво общо има жилището? Жилището си е жилище, а сватбата си е сватба. Едното не пречи на другото. Разпишете се и тогава търсете жилище за размяна, никой не ви го забранява.

— А какъв е смисълът тогава? Дали със сключен брак, или без ние не можем да живеем заедно, докато не намерим жилище. Не мога да им се тропна и аз. И без това са четирима. Ирка отказва да се премести при мен, струва й се, че всичко тук ще рухне, ако тя престане да се грижи за къщата. А и детето гледа. Ако намерим жилище в същия блок или наблизо, тя сутрин ще взема детето.

— Защо не го дадат на ясли?

— Да бе, на ясли — позасмя се кисело Доценко. — Ще даде тя на ясли своето съкровище, как не. Ирка е стопроцентово сигурна, че там ще го повредят, ще го осакатят и ще го заразят с всички болести наведнъж. Не иска и да чуе за ясли. С една дума, докато не намерим жилище наблизо, не може и дума да става за съвместен живот.

— И все пак — упорстваше Зарубин — аз смятам, че трябва да подпишете, независимо от решаването на жилищния проблем. Та да си сигурен.

— За какво да съм сигурен? — не разбра Миша.

— Ами че Ирка не се е отказала. Защо ме гледаш така? Красива, умна жена с чудесен характер и прекрасна домакиня… Ти какво, не разбираш ли, че абсолютно случайно успя да й направиш предложение, преди някой друг да го стори? Мислиш ли, че никой друг не иска да се ожени за нея? Глупак си ти, Мишаня. Послушай съвета ми, удари печата в паспорта, че после да не си скубеш косите.

— Абе какво толкова си се загрижил ти? Какво толкова те засяга? — тросна се Доценко. — Хайде де, нашият вожд и учител…

Зарубин разбра, че е отишъл твърде далече. Той много харесваше Ирочка Милованова, но когато я видя за пръв път преди почти година, Доценко вече беше започнал да я ухажва, а да пречи на личния живот на приятел, противоречеше на житейските принципи на Сергей. И той си каза, че ако Миша и Ирина нещо се разминат в живота, тогава вече… Но те не се разминаха. Сергей Зарубин мечтаеше да се озове на мястото на Доценко и смяташе, че още много мъже споделят или е възможно да споделят тази мечта. А щом е така, Мишка не е прав, като смята самонадеяно, че веднъж завинаги е уловил златната рибка.

— Аз, Мишаня, искрено обичам твоята годеница Ирочка и искам тя да има добър съпруг. Такъв като тебе. А не някой хаймана. Давай да работим сега.

Докато Ирочка хранеше племенника си и го слагаше да спи, те успяха да завършат работата със списъците, след което със завиден апетит обядваха, не се инатиха много и когато Ирочка им подаде плик с пирожки и сандвичи, който нарече „суха храна за вечеря“, и благополучно поеха към квартала на Альона Гребньова да търсят свидетеля. Предварително по телефона се бяха свързали и с брокера и се бяха разбрали с него днес да видят още два апартамента. Зарубин с лекота се съгласи да прави компания на Михаил, като още веднъж повтори:

— Иришка, тъй като те обичам искрено и нежно, държа лично да се убедя, че ще живееш в добри условия. Не мога да поверя на твоя интелигентен годеник оглеждането на канализационните тръби.