Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Кейт посвети следващите няколко минути на критикуване на поведението ми пред отец Брад, но аз вече бях изпълнен със Светия Дух, така че просто се усмихвах. Мислех си и за Кървавата Мери, с която щях да се срещна, когато се прибера у дома.
— Утре ще ме вземат оттук в четири следобед — напомни ми Кейт. — Ще ми трябва един час да си приготвя багажа.
Тоест два. Не, три.
— Така че това ще ни даде време да се погушкаме — заключи тя.
Аз пък си мислех, че ще правим секс.
— Първо гушкане, а после събиране на багажа — предложих.
— Ами… добре.
Направих няколко танцови стъпки. Останах за неделния обяд, който не беше никак лош — особено цирозният гъши дроб.
Свиждането завърши с горчиво-сладка нотка.
— Ти си храбър мъж, Джон — каза ми Кейт. — Знам, че не искаш да оставяш този проблем да се решава от други. Но ако се случи нещо с теб… с живота ми ще е свършено. Така че помисли и за мен. За нас.
Ако нещо се случеше с мен, моят живот също щеше да е свършил, но отговорих в духа на сантимента:
— Имаме още много години пред нас. — Освен ако не пукнех от отегчение по време на вечеря със семейство Мейфийлд. Оставих Кейт в добро настроение нейно, не мое и слязох при шофьора.
С мен имаше само един федерален все пак беше неделя почивен ден за ФБР и за терористите. Казваше се Престън Тайлър или може би Тайлър Престън и не бях сигурен, че е достатъчно голям, за да кара нещо различно от селска каруца. Все пак успяхме да излезем благополучно на пътя и той попита:
— Капитан Парези свърза ли се с вас?
— Не.
— Не искаше да се обажда, докато сте в болницата, но каза, че ще ви прати съобщение.
— Добре.
Погледнах телефона си и наистина видях текстово съобщение от Парези — бях го пропуснал. Вероятно беше пристигнало, докато получавах благословия от отец Брад, и сигурно съм помислил онази вибрация, която усетих, за… Както и да е, отворих съобщението, което гласеше:
„НОВО РАЗВИТИЕ НА НЕЩАТА. ОБАДИ СЕ ВЕДНАГА“.
Видях в това ръката на Светия Дух. Или може би добре свършена детективска работа.
Звъннах на мобилния номер на Парези.
— Какво има?
— Е, май намерихме тайната квартира — или някаква тайна квартира — отвърна той.
— Къде?
— Където и предполагахме — срещу твоя блок.
Ние? Мислех, че идеята беше моя.
— В десет и осемнайсет сутринта в Командния център се получило анонимно обаждане от мъж, който съобщил за подозрителна активност на Източна седемдесет и втора, номер триста и двайсет, което е жилищен блок — продължи Парези. — Казал, че имало, цитирам: „Подозрително изглеждащи хора, които влизат и излизат по всяко време“.
Същото можеше да се каже за половината жилищни блокове в Манхатън. Но явно този случай беше различен.
— Къде си в момента? — попита той.
— На около пет минути от мястото.
— Добре. Аз съм на място. Апартамент двайсет и седем дванайсет.
Затворих и се обърнах към Престън, който не беше тукашен.
— Остави ме на Източна седемдесет и втора триста и двайсет.
— Къде е това?
Мама миа! По-добре да се бях качил при някой пакистански бакшиш. Или дори либийски.
— Между Първо и Второ.
— Авеню ли?
— Точно така.
Откри номера, който се оказа хубава сграда отпреди войната, около тридесететажна. Минавал съм безброй пъти покрай нея, но неизвестно защо никога не ми е хрумвало, че в апартамент 2712 може да има терористи.
Слязох от колата и погледнах на запад, към отсрещната страна на улицата и моя блок, който е между Второ и Трето авеню. Оттук виждах балкона си, а от апартамент 2712 който беше на 27-и етаж някой снайперист спокойно би могъл да улучи чашата ми за коктейли в ръката ми.
В пищно украсеното старо фоайе имаше четирима детективи от НЙПУ в случай, че се появят наемателите терористи. Преминахме през ритуала на представяне, един от тях се обади по радиостанцията си горе, а друг ме придружи до асансьора и после до апартамент 2712. Натисна бутона на звънеца вместо мен и Парези отвори лично и ми каза:
— Изтрий си краката.
Майтапът в случая бе, че апартаментът не беше чист — всъщност беше ужасно мръсен и надушвах миризмата още от прага.