Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Да, наистина. Но едва ли аз ще съм толкова забавен тая вечер. Отдолу съм по шорти и тениска.

— Охо! — изсмя се тя. — Хорас ми каза, че това лято ще издавате някаква направо разкошна книга.

— За Ксенофонт ли става дума?

— Да! Точно това беше.

После, без да разбере как, Вик се озова до нея на дивана, увлечен в разговор за Стивън Хайнс, когото тя бегло познаваше, защото ходеха в една и съща църква, и за покрива на гаража им, който се чудели дали да поправят, или да го съборят и построят наново. Джордж Макфърсън, Мак, бил съвсем непрактичен човек, както беше му казвала и в други подобни разговори. Преди няколко години Вик им беше дал съвет как да разширят избата си. Мак не работеше, живееше с парите на жена си и беше успял така да се подреди вкъщи, че изобщо нищо не вършеше — освен да пие, както се говореше. Вик разнищи въпроса за покрива от край до край, посочи цени и имена на строителни бюра. Това му беше по-интересно от обичайните за такива събирания разговори, пък и убиваше времето. Забеляза, че точно в десет и тридесет и две Мелинда отиде при Чарли, сложи ръка на рамото му и несъмнено му каза, че е време да тръгва. Чарли кимна. Завърши песента, която свиреше, изправи се и под слабите, но възторжени ръкопляскания, избърса лъсналото си плоско чело.

— Чарли ни напуска сега, но в дванадесет и половина ще се върне и тогава ще продължим! — обяви на всички Мелинда и помаха с ръка. После излезе с Чарли на терасата и Вик забеляза, че това направи впечатление на Хорас — той го погледна, кимна му леко и се усмихна, но очите му говореха друго. На Вик му мина през ум, че повечето, ако не и всички жени, благодарение на по-верния си усет за тия неща, трябва вече да са се досетили, че Де Лайл е новото завоевание на Мелинда, и само доброто възпитание ги възпира да го покажат. Е, разбира се, не всички жени имат чак такова възпитание. Кой знае. Осъзна, че се вглежда във всяко лице край себе си. Но полза никаква.

В салона Ивлин подреждаше гостите в кръг, за да започне конкурсът за най-добър костюм за оценка щяха да служат аплодисментите, които участниците предизвикат.

Марта Вашингтон (мисис Питър Джош), като съпруга на президента, пристъпи първа. Носеше неизбежните гофрирани шапка и престилка, държеше бонбониера, а на устните й закачливо играеше цигаре. Реверансите й не бяха съвсем убедителни. После се зададе Лейди Макбет със свещник в ръце, придружена от съпруга си — един Хамлет, който държеше огледало и наистина изглеждаше луд. Вик не поглеждаше към вратата на терасата, примирил се вече с мисълта, че Мелинда е заминала за Балинджър с Де Лайл, но след няколко минути тя се върна и най-невъзмутимо се заприготвя за конкурса, като нагласи цигара в цигарето си.

Ърнест Кей — мършав, стеснителен човек, който най-много веднъж в годината ходеше на гости — се беше пременил като д-р Ливингстън и предизвика най-бурните аплодисменти. Костюмът му се състоеше от брич за езда и оригинални кожени гетри, тропическа каска, смешно дълго, тясно в раменете памучно сако, което стигаше почти до коленете му, и неизвестно защо — монокъл. Вик получи изненадващо много аплодисменти, отвсякъде му подвикваха: „Сваляй тогата!“ Той разкопча единия клипс на рамото си, откри шортите и тениската и като се завъртя и поклони, с елегантен жест като истински римлянин закопча тогата. Мелинда се вживя в ролята си и пренебрежително изтърси пепелта от цигарата си в косата на Фил Кауан. Имаше ръкопляскания и одобрителни викове.