Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Мадам Бовари например — предложи Вик.

Накрая Мелинда се спря на Клеопатра.

Щеше да свири Чарли де Лайл. Мелинда бе уредила въпроса. Наивно тържествуваща, тя съобщи на Вик, че склонила Чарли на петдесет долара вместо стоте, които обикновено искал, и че според Ивлин Кауан това съвсем не било прекалено.

Стана му противно.

— Мислех, че идва като гост.

— Е, да, но иначе нямаше да свири. Той много се гордее с професията си. Казва, че един музикант няма право да разхищава изкуството си. Пред толкова непосветени хора за нищо на света нямало да докосне пианото. Не било професионално. Много добре го разбирам.

Винаги разбираше много добре Чарлс де Лайл.

Напоследък Вик не отваряше дума нито за Де Лайл, нито за отсъствията на Мелинда от къщи. Положението си оставаше все същото, макар че Де Лайл повече не дойде на вечеря и Мелинда не излезе повторно през нощта. Не бяха ходили и на по-големи събирания, на които Мелинда да може да завлече и Чарли, така че никой от приятелите им, освен може би Ивлин Кауан, още нищо не подозираше. А сто на сто след маскения бал всички щяха да разберат — ето кое го плашеше. Така му се искаше да не отива, да се измъкне някак, обаче знаеше, че присъствието му поне малко ще сдържа Мелинда, а оттук логично следваше, че е по-добре да отиде. Колко често логиката не носи никаква утеха.

Ксенофонт беше под печат. Стивън прекарваше по цял ден пред машината и на всеки петнадесет секунди вадеше готова страница. Три-четири пъти дневно Вик го сменяше и той си почиваше, като се залавяше за нещо друго. Жена му Джорджиана на седмия месец от бременността си му бе родила втори син. И тя, и детето бяха добре. Стивън изглеждаше по-щастлив от всякога и през целия август щастието му сякаш изпълваше печатницата. Вик приготви и другата преса, за да може да работи едновременно със Стивън. Можеха да набират само по пет страници, понеже нямаха повече от гръцките букви, но без помощта на Вик само тия двадесет страници биха отнели на Стивън повече от месец. Печатаха сто екземпляра. Вик се оправяше с машината не по-зле от Стивън и му доставяше удоволствие да стои сред тая тишина, нарушавана единствено при съприкосновението на пресата с хартията, под слънчевите лъчи, които струяха през отворените прозорци и падаха върху току-що отпечатаните страници. Август премина в спорен труд. Всяка вечер между шест и половина и седем Вик напускаше тоя мирен свят и се озоваваше сред хаос. Откак се захвана с печатницата, се чувствуваше най-спокоен в нея, но никога не бе я противопоставял до такава степен на останалия свят, че да се усеща разкъсан на две.

Вик не беше мислил как да се маскира и едва в деня преди бала се спря на Тиберий. Костюмът беше прост: тога с цвят на овесено брашно, направена от старите завеси от хола, домашни чехли без ток с кръстосани върху пръстите кожени каишки, два евтини, но класически по форма клипса, които си купи, за да не използува Мелиндините — и толкова. Видя му се по-прилично да облече отдолу тениска и шорти, вместо да бъде само по бельо.