Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Какво има? — попита Калис.

— Следи и пещера, капитане.

Праджи и Вая се спогледаха, слязоха от конете и отидоха до тъмната дупка. Входът беше съвсем тесен — човек едва можеше да се промъкне към мрака, царящ навътре.

— Стари следи — каза Калис, като погледна надолу. После отиде до входа на пещерата и прокара ръка по каменния ръб. — Това е дело на човешка ръка.

— И някой — обади се Праджи, който също прекара ръка по входа на пещерата — е поработил, за да направи входа да прилича на естествен. Под праха като че ли се вижда каменен градеж. — Той обърса грижливо повърхността и отдолу се показаха грижливо наредени камъни.

— Саракан — каза Вая.

— Може би — процеди Праджи.

— Саракан ли? — попита Калис.

— Става дума — поясни Праджи — за един изоставен град на джуджетата в планината Ратх’Гари. Целият е под земята. Преди няколко столетия някои започнали да упражняват някакъв среднощен култ, но по-късно измрели. Сега всичко е пусто.

— Хората винаги са се събирали покрай пещерите близо до залива — каза Вая. — И в полите на планината близо до Голямата южна гора.

— Поправете ме, ако греша — обади се Калис, — но става дума за места на стотици километри оттук.

— Истина е — съгласи се Праджи. — Но проклетите тунели се простират навсякъде. Този може да е свързан с нещо ей там — той посочи далечните планини — или може да продължава неколкостотин метра и да спира. Зависи кога и как е копан. Но прилича на един от входовете към Саракан.

— Може да е строено от същите джуджета, но да е друг, различен град? — намеси се Ру.

— Може би — отвърна Праджи. — Много отдавна джуджетата са се разселили и не живеят само в планината, но градските хора избягват много да се движат из равнината Джамс.

— Може ли да го използуваме като склад? — попита внезапно Калис. — Да оставам тук някои оръжия и други помощни неща за случаите, когато се налага да се движим от тази страна на реката?

— Не бих рискувал, капитане — поклати глава Праджи. — Щом джиланците са наблизо, сигурно също използват тези места като база.

Калис замълча за момент, после заговори достатъчно високо, за да го чуе целият отряд.

— Запомнете това място. Може би скоро ще се наложи да го намерим, и то бързо. Ако трябва да се махнем от лагера поради някаква причина или да си пробиваме път с бой, ако не можем да се отправим директно към град Ланада, спомнете си за тази дупка. Онези, които се срещнат тук, трябва да продължат на юг. Последната ви цел е Градът на Змийската река, защото там ни очакват нашите кораби.

Ерик огледа входа, могилите и далечните планини. Ако се ориентираше по два върха: единият, приличащ на счупен кучешки зъб, а другият — заоблен — и ако застанеше с гръб към реката, лесно би могъл отново да открие пътя за това място.