Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Беше намекнал веднъж-дваж на Филип, че трябва да помисли що за църква иска да построи, но приорът не му обърна внимание или пък бе предпочел да пренебрегне намека. Имаше много неща на ума си. Но Том не мислеше почти за нищо друго, особено в неделите.
Обичаше да седи отсам вратата на къщата за гости и да гледа над моравата към развалините на катедралата. Понякога нахвърляше скици върху восъчна табличка, но повечето работа беше в ума му. Знаеше, че за повечето хора бе трудно да си представят материални обекти и сложни пространства, но за него самия винаги беше лесно.
Беше спечелил доверието и благодарността на Филип с начина, по който се бе справил с развалините, но приорът все още гледаше на него като на търсещ работа зидар. Не беше го убедил, че е способен да планира и да построи катедрала.
Една неделя, около два месеца след като Елън си замина, се почувства готов да започне рисунките.
Направи подложка от оплетени тръстики и гъвкави клонки, около три на две стъпки. Сложи дървени страни на подложката, за да има издигнати ръбове, като тава. След това направи гасена вар, смеси я с малко количество силен гипс и напълни тавата със сместа. Докато замазката се втвърдяваше, начерта линии в нея с игла. Използва железния си, една стъпка дълъг линеал за прави линии, ъгълника си за прави ъгли и пергела си — за извити.
Щеше да направи три рисунки: вертикален разрез, за да обясни как е конструирана църквата; частичен разрез, за да илюстрира красивите й пропорции; план, за да покаже разпределението. Започна с вертикалния разрез.
Представи си, че катедралата е като дълъг самун хляб, после отряза кората при западния край, за да се вижда отвътре и започна да рисува.
Беше много просто. Нарисува висок свод с плосък връх. Това беше корабът, видян от края. Щеше да има плосък дървен таван, като старата църква. На Том много му се искаше да съгради извит каменен свод, но знаеше, че Филип не би могъл да си го позволи.
Над кораба нарисува триъгълен покрив. Ширината на сградата се определяше от ширината на покрива, а тя на свой ред бе ограничена от наличния материал за греди. Трудно беше да се сдобиеш с греди по-дълги от около трийсет и пет стъпки — а и те бяха ужасно скъпи. Добрият строителен материал беше толкова ценен, че едно хубаво дърво най-често се отсичаше и продаваше от собственика много преди да е израснало достатъчно високо. Корабът на катедралата на Том щеше да е с ширина от трийсет и две стъпки или два пъти дължината на железния му прът.
Корабът, който бе нарисувал, беше висок, невъзможно висок. Но една катедрала трябваше да бъде вълнуващо здание, да вдъхва благоговеен трепет с големината си, да тегли окото към небесата с височината си. Една от причините хората да идват в катедралите бе, че това бяха най-големите здания на света. Човек, който не е ходил в катедрала, можеше да изкара целия си живот, без да е видял постройка, по-висока от колибата, в която живее.
За жалост сградата, която Том бе нарисувал, щеше да падне. Тежестта на оловото и дървото в покрива би била твърде много за стените, които щяха да се огънат навън и да се сринат. Трябваше да бъдат укрепени.
За тази цел строителят нарисува два прохода, на половината височина на кораба, по един от всяка страна. Това бяха страничните крила. Те щяха да имат извити каменни тавани и тъй като крилата бяха по-ниски и по-тесни, цената на каменните сводове нямаше да е толкова голяма. Всяко крило щеше да има стръмен скосен покрив.
Страничните крила, свързани с кораба чрез каменните си сводове, осигуряваха известна опора, но не бяха достатъчно високи. Том щеше да построи допълнителни подпори на равни разстояния, в подпокривното пространство на страничните крила, над сводестия таван и под скосения покрив. Нарисува една от тях, каменна арка, която се издигаше от върха на стената на крилото и минаваше през него до стената на кораба. Там, където подсилващата арка се опираше на стената на крилото, Том я укрепи и с масивен контрафорс, издаващ се навън от страната на храма. Над контрафорса постави куличка, за да добави още тежест и за допълнителна красота.
Изумително висока църква не би могла да съществува, ако не се подсилят елементите на крилата, подпорите и контрафорсите. Но това може би щеше да е трудно да се обясни на един монах и Том беше нахвърлял скица, за да стане по-ясно.
Нарисува също тъй и основите, като навлезе дълбоко надолу под стените. Лаиците винаги се изненадваха колко дълбоки са основите.