Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Беше все още светъл следобед — време за учение в портиците. Филип щеше да е в къщата на приора и да чете Библията си. Том реши да отиде и да почука на вратата му.
Излезе от къщата за гости, понесъл грижливо таблото си.
Докато вървеше покрай руините, перспективата да строи нова катедрала изведнъж му се стори плашеща: всичкия този камък, дървен материал, всичките тези работници, всичките тези години. Щеше да трябва да управлява всичко това, да се грижи за редовната доставка на материали, да следи за качеството на дървения материал и камъка, да наема и освобождава хора, неуморно да проверява работата им с оловната линия и отвеса, да нахвърля мостри за ваянията, да планира и строи повдигащи механизми… Зачуди се дали наистина ще е способен на това.
Сетне си представи колко възхитително щеше да е, да сътвори нещо от нищо. Да види в някой бъден ден нов храм, там, където сега нямаше нищо, освен отломки и да каже: „аз направих това“.
И друга мисъл се таеше в ума му, скрита някъде в прашен ъгъл. Нещо, което не му се щеше да признае. Агнес беше умряла без свещеник и бе погребана в неосветена земя. Искаше му се да се върне при гроба й, като заведе някой духовник да изреди молитви над него и може би да постави малък надгробен камък. Но се боеше, че ако привлече внимание по какъвто и да било начин към мястото, където тя почиваше, то цялата история с изоставянето на бебето щеше да се разкрие. Оставяне на едно бебе да умре все пак се смяташе за убийство. Докато седмиците минаваха, все повече и повече се безпокоеше за душата на Агнес и дали е на добро място или не е. Боеше се да попита свещеник за това, защото не искаше да издава подробности. Но се беше утешавал с мисълта, че ако построеше катедрала, то Бог със сигурност щеше да е благосклонен към него. И се чудеше дали би могъл да помоли Агнес да бъде дарена с тази благосклонност вместо него. Ако можеше да посвети работата си над катедралата на Агнес, щеше да чувства, че душата й е спасена и може да почива в мир.
Стигна до къщата на приора. Беше малка каменна постройка на един етаж. Въпреки студения ден вратата бе отворена. Поколеба се за миг. „Спокоен, съм, опитен съм, разбиращ, вещ съм“, каза си на ум. „Майстор съм във всички детайли на съвременното строителство. Точно човека, комуто с радост бихте се доверили“.
Пристъпи вътре в единствената стая. В единия й край имаше голямо легло с пищни завеси. В другия стоеше малък олтар с разпятие и свещник. Приор Филип бе до един от прозорците и четеше от веленова страница, тревожно намръщен. Вдигна очи и се усмихна на Том.
— Какво сте донесъл?
— Рисунки, отче — отвърна строителят, като се постара гласът му да прозвучи плътно и уверено. — За нова катедрала. Може ли да ви ги покажа?
Филип изглеждаше изненадан, но заинтригуван.
— Разбира се.
В един ъгъл стоеше голям аналой. Том го донесе на светлината от прозореца и постави гипсовата си рамка на наклонената му страна. Филип погледна рисунката, а Том започна да следи изражението му. Личеше, че приорът никога не беше виждал чертежи на сграда. Лицето му бе озадачено намръщено.
Строителят започна да обяснява. Посочи частичния разрез.
— Стоите в центъра на кораба и гледате към стената. Тук са колоните на аркадата. Свързани са с арки. През сводовете можете да видите прозорците в крилото. Над аркадата е галерията, а над нея са подтаванските прозорци.
Лицето на Филип се проясни, щом разбра. Учеше се бързо. Загледа се в плана и Том видя, че е също толкова озадачен от него.
— Когато обикаляме из обекта и отбелязваме къде ще се строят стените и къде колоните ще стъпват на земята, както и разположението на вратите и контрафорсите, трябва да имаме план като този, който да ни казва къде да поставяме колчетата си и да изпъваме канапите.
Лицето на Филип отново просветна. Не беше зле, че приорът разбираше трудно, помисли си Том. Това му даваше възможност да покаже увереност и опитност. Накрая монахът погледна вертикалния разрез. Том обясни:
— Тук е корабът, в средата, с дървен таван. Зад кораба е кулата. Тук са крилата, от двете страни на кораба. При външните ръбове на крилата са контрафорсите.
— Изглежда великолепно — промълви приорът.
Строителят разбра, че особено го е впечатлил вертикалният разрез, с показаната вътрешност на църквата, все едно, че западният край е люшнат настрани като врата на шкаф.
Филип отново погледна плана.
— Само шест просвета ли са към кораба?
— Да, и четири към канцела.
— Не е ли доста малко?
— Можете ли да си позволите строежа на по-голямо?