Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Беше проста рисунка, твърде схематична, за да е от голяма полза за строителите. Но щеше да е добра за показ на приор Филип. Том искаше той да разбере какво му се предлага, да си представи сградата и да се запали от желание да я построи. Трудно беше човек да си представи голяма, солидна църква, като вижда пред себе си едва няколко линии, надраскани в гипс. Филип щеше да се нуждае от цялата помощ, която Том можеше да му предложи.
Вертикалният разрез показваше солидни стени, но те нямаше да бъдат такива. Том се залови да нарисува изглед от вътрешността на църквата към стената на кораба. Беше разделена на три нива. Долната половина трудно можеше да се нарече стена: беше просто редица от колони, чиито върхове се свързваха с полукръгли арки. Това се наричаше аркада. През сводовете на аркадата можеха да се видят прозорците на крилата. Прозорците щяха да са изрядно подредени спрямо сводовете, за да може светлината отвън безпрепятствено да пада в кораба. Колоните между тях щяха да се свържат с контрафорсите на външните стени.
Над всяка арка от аркадата имаше ред от три малки арки, образуващи галерията. Оттам нямаше да идва никаква светлина, защото зад тях беше скосеният покрив на страничното крило.
Над галерията беше прозоречното ниво, наречено така, защото бе накъсано с прозорци, които осветяваха горната половина на кораба.
По времето, когато бе строена старата катедрала в Кингсбридж, строителите бяха разчитали на дебели стени за здравина и боязливо бяха вкарвали малки прозорчета, които едва пропускаха светлината. Съвременните строители разбираха, че една сграда ще е достатъчно здрава, ако стените й са прави и точни.
Том планира трите нива на корабната стена — аркада, галерия и прозоречното ниво — в точно съотношение 3:1:2. Аркадата беше на половината височина на стената, а галерията — една трета от останалото. Пропорцията беше всичко в една църква: създаваше подсъзнателно усещане за вярност и правота на цялото здание. Но дали Филип щеше да разсъждава така? Том можеше да види в ума си редиците арки по дължината на църквата, с техните корнизи и резби, очертани на светлината на следобедно слънце… но щеше ли приорът да види същото?
Започна третата си рисунка. Това бе планът на храма. Във въображението си виждаше дванадесет арки в аркадата. Църквата следователно бе разделена на дванадесет секции, наречени просвети. Корабът щеше да е с дължина шест просвета, а канцелът — четири. Помежду им, заемайки пространството между седмия и осмия просвет, щяха да са трансептите, издаващи се от двете страни на кулата, издигната отгоре.
Всички катедрали и почти всички църкви бяха с кръстовидна форма. Кръстът бе изключителният и най-важен символ на Християнството, разбира се, но също тъй бе и практичен: трансептите осигуряваха полезно пространство за допълнителни параклиси и помещения като сакристията и вестиария.
След като приключи с плана, Том се върна на централната рисунка, която показваше вътрешността на църквата с изглед откъм западния край. Сега нарисува кулата, издигаща се над и зад кораба.
Кулата щеше да е един път и половина, а може би и два пъти по-висока от кораба. По-ниският вариант придаваше на зданието привлекателно симетричен профил, с крилата, кораба и кулата, издигащи се на равни стъпки, 1:2:3. По-високата кула щеше да предаде повече драматизъм, защото тогава корабът щеше да е двойно по-висок от крилата, а кулата — двойно по-висока от кораба, в съотношение 1:2:4. Том беше избрал драматизма: това бе единствената катедрала, която изобщо щеше да построи и искаше да се протяга към небето. Надяваше се Филип да изпитва същото.
Ако Филип приемеше замисъла му, Том щеше да прерисува плана отново, разбира се, по-грижливо и в точен мащаб. И щеше да има още много рисунки, стотици: плинтове, колони, капители, конзоли, врати, кулички, стъпала, водоливници и безброй други детайли — щеше да рисува години наред. Но това, което имаше пред себе си, бе същината на сградата — простота, икономичност, изящност и съвършени пропорции. Толкова бе хубаво.
Нямаше търпение да го покаже на някого.
Беше замислял да намери подходящ момент да го занесе на приор Филип. Но след като вече бе направено, искаше му се Филип да дойде и да го види веднага.
Дали Филип щеше да го сметне за самонадеян? Приорът не беше го молил да подготви планове за строеж. Можеше да има на ум друг майстор, някой, за когото да е чул, че е работил в друг манастир и е свършил добра работа. Можеше да укори Том за домогванията му.
От друга страна, ако Том не му покажеше нещо, Филип можеше да реши, че е неспособен да планира и би могъл да наеме някой друг, без дори да помисли за него, а той не беше готов за такъв риск. Предпочиташе да го вземат за самонадеян.