Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Вечерната светлина стана по-мека и за известно време семейството потъна в мълчание. Сетне бащата, без да се обръща към някого, говорейки на цялата група, започна отчета си:
— Здравата ни изиграха. Мошеникът знаеше, че не можем да чакаме. Взехме само осемнайсет долара.
Майката неспокойно се размърда, но не каза нищо.
Ной, най-големият син, попита:
— А колко всичко на всичко пари имаме сега?
Бащата почна да пише цифри в праха, мърморейки си нещо под носа.
— Сто петдесет и четири долара — отвърна той. — Но Ал казва, че трябва да сменим гумите. Казва, че с тези далеч няма да стигнем.
Ал за пръв път взимаше участие в семейния съвет. Досега той бе стоял отзад при жените. И той също почна с достойнство отчета си:
— Колата е стара. Прегледах я цялата, преди да я купя. Продавачът ми бърбореше разни врели-некипели, но аз не го слушах. Пъхнах пръсти в диференциала — нямаше стружки. Отворих скоростната кутия — също нямаше. Проверих амбреажа, колелата да не би да са криви. Пъхнах се под каросерията — рамата не беше счупена. Аварии с нея, изглежда, не са се случвали. Забелязах, че един акумулатор има пукнатина — поисках да го сменят. Гумите нищо не струват, но размерът им е съвсем обикновен. Такива лесно могат да се намерят. Не е много бърза, но затова пък харчи малко бензин. Защо казах да я купим — защото е широко разпространена. Части за нея можем да купуваме, и то евтино, от всяко място. Ако бяхме купили по-голяма, по-хубава кола за същите пари, но с части, които трудно се намират, тя щеше да излезе много по-скъпа. Ето защо мисля, че правилно съм постъпил. — Последната фраза изразяваше покорността му към семейството. Той млъкна, чакайки какво ще кажат другите.
Дядото бе все още глава на семейството, но вече не упражняваше властта си. Положението, което заемаше той, беше почетно и осветено от традицията. И правото на първата дума, независимо от това, че той можеше да избъбри някоя глупост, също още му принадлежеше. Затова мъжете, клекнали на земята, и жените, застанали прави зад тях, чакаха какво ще каже дядото.
— Правилно, Ал — почна той. — И аз бях такова паленце като теб, тичах с вирната опашка, но когато имах да върша някаква работа, не мислех за нищо друго. Ти си юнак, Ал. Добър момък излезе от тебе. — Заключителната фраза прозвуча като благословия и Ал леко се изчерви от удоволствие.
Бащата рече:
— Изглежда, всичко е правилно. Ако беше за коне, нямаше да се осланяме само на Ал, но Ал е единственият специалист по автомобилите сред нас.
Том каза:
— Аз също разбирам нещичко от коли. В Макалистър карах камион. Ал е постъпил правилно. Свършил е всичко както трябва. — И Ал целият се изчерви, като чу този комплимент. Том продължи: — И ето какво… проповедникът… иска да дойде с нас. — Той млъкна. Всички чуха думите му, но никой не се обади. — Той не е лош човек — добави Том. — Отдавна го познаваме. Понякога се разбъбря, но никога няма да чуеш от него глупости. — И Том остави на семейството да решава въпроса.
Светлината лека-полека гаснеше. Майката се отдели от групата и влезе в къщата, а след минута оттам достигна звънтенето на съдините по печката. После тя се върна при потъналия в размисъл съвет.
Дядото каза:
— Има две мнения по въпроса. Едни мислят, че проповедниците носят нещастие.
Том отвърна:
— Той вече не е проповедник.
Дядото махна с ръка:
— Който е бил проповедник, си остава такъв докрай. От това не можеш да се отървеш. Други смятат за чест да си имат проповедник. Щом умре някой — той го погребва. Щом има сватба — особено ако трябва да се побърза с нея, — също не минава без него. Роди се дете, трябва да се кръсти — и проповедникът ти е подръка. Винаги съм казвал: един проповедник с друг не си уйдисва. Трябва да го знаеш що за човек е. А този ми харесва. Той е като нас.
Бащата тикна пръчката в праха и като я повъртя между пръстите си, издълба малка дупка.
— Нас не ни интересува добър ли е или лош, дали ще ни донесе успех или нещастие. Трябва всичко да се има пред вид. Не е добре да се прави тъй, но няма какво. Сега ще видим. Дядото и бабата — двама. Аз, Джон и майката — петима. Ной, Томи и Ал — осем. Розашарн и Кони — десет. Рути и Уинфийлд — дванайсет. И кучетата — не можем да ги оставим тук. Кучетата са добри, не ти дава сърце да ги застреляш, а и няма кому да ги дадем. С други думи — всичко четиринайсет.