Сияйни слова

Хатам пък беше тънък политик и планираше внимателно. Друг възможен съюзник. Ясна нямаше добро мнение за Танадал, Бетаб или Себариал. Първия наричаше мазен, втория тъпанар, а последния — съвършен простак.

Известно време Шалан проучваше принцовете и политиката им. Накрая Газ се изправи и отупа стружките от панталоните си. Кимна ѝ почтително и отиде за вечеря.

— Чакай малко, майстор Газ.

— Не съм майстор — отвърна той и отиде при нея. — Едва шести нан съм, Сиятелна. Така и не можах да купя по-горен.

— Точно колко големи са тези твои дългове? — попита Шалан и извади от кесията няколко сфери, та да ги пусне в купата на масата.

— Е, един от ония, на които дължах, го екзекутираха — почеса се Газ по брадата. — Обаче има още. Доста броами, Сиятелна. А може вече и да не ги приемат. Напоследък искат главата ми.

— Доста дългове за човек като тебе. Комарджия ли си?

— Няма значение. Със сигурност.

— А това беше лъжа. — Шалан вирна брадичка. — Ще разбера истината от теб, Газ.

— Просто ме предайте — отговори Газ и се отправи по посока на казана. — Няма значение. По-добре така, отколкото да остана тук и да се чудя кога ще ме спипат.

Шалан погледа как се отдалечава, после поклати глава, върна се към четивото и се умисли. Казва, че Уритиру не е на Пустите равнини. А как би могла да е сигурна? Равнините не са изцяло проучени заради пропастите. Кой знае какво има там.

За щастие, бележките на Ясна бяха изключително подробни. Като че ли повечето стари извори говореха, че Уритиру е в планина. А Пустите равнини бяха долина.

Нохадон е отишъл там пеш, разсъждаваше Шалан и отгърна на цитат от Пътят на кралете. Ясна се съмняваше в това твърдение. Но пък тя се съмняваше на практика във всичко. Слънцето се спускаше зад хоризонта и след още час проучване Шалан взе да разтрива слепоочията си.

— Добре ли си? — тихо попита Шарка. Обичаше да излиза по тъмно и Шалан не му забраняваше. Озърна се и го забеляза на масата — сложна плетеница от ъгли върху дървото.

— Историците — съобщи Шалан — са шайка измамници.

— Мммм — доволно отговори Шарка.

— Това не беше комплимент.

— О.

Шалан захлопна книгата.

— Предполага се, че тези жени са учени! Вместо да засвидетелстват факти, те записват мнения и ги представят за истина. Явно се стараят повече да спорят една с друга и кръжат около важните теми като духчета около огън — не произвеждат топлина, само я показват.

— Истината е лична — бръмна Шарка.

— Какво? Не, не е. Истината е… Истина. Реалност.

— Твоята истина е каквото виждаш — объркано отговори Шарка. — И как иначе? Истината е каквото ми каза, истината, която дава сила.

Шалан се взря в него. Ръбчетата му хвърляха сенки в светлината на сферите. Шалан ги зареди в бурята предната нощ, докато се криеше в тесния фургон. По едно време Шарка почна да жужи някак особено и гневно. После замърмори неразбираемо и хвърли в ужас Газ и останалите войници, поканени от Шалан в укритието. За щастие, според тях беше обичайно по време на буря да стават страшни работи, та никой не спомена шума.