Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Виж сега. Това беше старият ми живот. Нищо от стария живот вече няма значение. — Газ привърши с коването. — Освен това, Сиятелната Шалан каза, че ще се погрижи за дълговете ни.
— Всичко ще бъде опростено — отговори Шалан.
— Видя ли?
— С изключение на дъха ти — додаде тя.
Газ вдигна поглед и лицето му пламна, но Червения само се засмя. След миг и Газ се предаде и се разкикоти. Имаше нещо отчаяно мило в тези войници. Бяха грабнали възможността отново да заживеят нормално и бяха твърдо решени да не я изпускат. Откакто бяха заедно, нямаше никакви проблеми с дисциплината. Войниците бързаха, даже нямаха търпение, да са в услуга на Шалан.
Като потвърждение Газ отвори страницата на фургона, дръпна едно резенце и пусна светлината през малко прозорче.
— Може и да не е съвсем достойно за светлоока дама, ама поне ще можете да гледате навън.
— Не е зле — оцени Червения и бавно изръкопляска. — Защо не ни каза, че си учил за дърводелец?
— Не съм — отвърна Газ и лицето му стана странно сериозно. — Мотах се някое време около дърводелци. Човек прихваща едно-друго.
— Хубав прозорец, Газ. Много ти благодаря.
— За нищо. Трябва да имате и от другата страна. Ще видя мога ли да изкрънкам още една панта от търговците.
— Вече целуваме краката на новата господарка, а, Газ?
Вата пристъпи към тях. Шалан не беше забелязала да идва.
Водачът на бившите дезертьори държеше димяща паничка къри от казана с вечерята. Шалан усещаше лютивия мирис на пипера. Кърито щеше да е приятно разнообразяване след яхнията на роботърговците, ала керванът имаше прилична храна за жени, която тя беше длъжна да яде. Навярно можеше да открадне малко къри, когато никой не гледа.
— Не си ми предлагал да направиш нещо такова за мене, Газ — продължи Вата, натопи хляба и отхапа залък. Говореше дъвчейки. — Явно си щастлив отново да слугуваш на светлооките. Чудно как ризата ти не се е прокъсала от всичкото лазене и пъплене.
Газ отново се изчерви.
— Доколкото ми е известно, Вата — намеси се Шалан, — ти нямаш фургон. Къде би искал Газ да ти направи прозорец? В главата? Лесно можем да го уредим.
Вата се усмихна. Усмивката му не беше особено приятна.
— Каза ли Ви за парите, които дължи?
— Ще се справим с това, когато му дойде времето.
— Тази пасмина ще създаде повече грижи, отколкото си мислите, светлоока госпожичке — тръсна глава Вата и си топна още малко хляб. — Връщат се пак там, където бяха.
— Този път ще бъдат герои, защото ме спасиха.
Вата изсумтя.
— Никога няма да бъдат герои. Те са крем, Сиятелна. Чисто и просто.
Газ сведе поглед, а Червения се обърна, ала и двамата не възразиха.
— Много се стараеш да ги смажеш, Вата — отвърна Шалан и се изправи. — Толкова ли те е страх да не сгрешиш? Ще рече човек, че вече би трябвало да си свикнал.
Той изсумтя.
— Внимавайте, момиченце. Не бихте искали случайно да обидите някого.
— Да те обидя случайно е последното, което искам, Вата. Все едно не мога да те обидя нарочно, ако искам!
Вата я изгледа, изчерви се и помълча, та да измъдри отговор.
Шалан продължи.
— Не се учудвам, че нямаш думи. Вярвам, че с това също си свикнал. Сигурно оставаш без думи всеки път, щом човек те попита нещо трудно — например, какъв цвят е ризата ти.
— Мило. Обаче думите няма да променят тези мъже и кашите, които са забъркали.
— Напротив — отвърна Шалан и го погледна в очите. — От опит знам, че повечето промени започват с думи. Обещах им възможност да почнат отначало. Ще спазя обещанието си.
Вата изсумтя, обаче си тръгна без повече приказки. Шалан седна с въздишка и се залови за работа.
— Този все се държи като че някое пропастно чудовище е изяло майка му. Или пък майка му е пропастно чудовище? — свъси се тя.
Червения се засмя.
— Ако не възразявате, Сиятелна, доста остроумен език Ви се намира.
— Никакъв език не ми се намира — отвърна Шалан, без да вдига поглед от страницата. — Смея да предположа, че това е неприятно.
— Не е толкова зле — обади се Газ.
Шалан и Червения го погледнаха.
Той сви рамене.
— Само казвам. Не е…
Червения се разсмя и го плесна по рамото.
— Ще взема храна. После ще ти помогна да намериш панта.
Газ кимна, обаче пак погледна нервно встрани и не отиде заедно с Червения при казана с вечерята. Седна и взе да рендосва пода на вагона, където дъските се бяха нацепили.