Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Останалите бяха като мен — роднини, слуги, партньори или съдружници на най-влиятелните. Всички знаехме тайни. Една по една госпожица Пул ни изведе от салона в друго помещение. Там имаше няколко мъже с маски. Когато дойде моят ред, аз им казах каквото знаех — за Анри Сонк и Артър Трапинг, за жаждата и амбицията на Шарлот Трапинг. Срам ме е от това и ме е срам, че докато част от ума ми го направи с искрената надежда да спаси изчезнал човек, друга част — истината е горчива за мен — копнееше да види какъв рай ще намеря. А сега… сега дори не си спомням какво съм казала, какво може да е било толкова важно — семейство Трапниг не са скандални хора. Аз съм глупачка…
— Недейте — прошепна Свенсон. — Всички сме глупаци, повярвайте ми.
— Това не е извинение — твърдо каза тя. — На всички ни е дадена възможността да бъдем силни.
— Вие сте били силна, за да стигнете дотук сама — каза той. — И сте били още по-силна… на тавана.
Тя затвори очи и въздъхна. Свенсон се опита да говори нежно. Разказът й го бе убедил истински, но му се искаше да не е толкова склонен да й вярва. Тя беше присъствала в Харшморт със семейство Трапинг, както бе обяснила, но той имаше нужда от още, преди да й повярва напълно.
— Казахте, че госпожица Пул имала някаква книга.
— Тя я остави на масата, след като им казах това, което мислех, че искат да чуят. Беше увита в коприна като… като някаква библия или юдейската тора, а когато я разви…
— Тя бе направена от синьо стъкло.
Тя ахна.
— Да! Точно така! А вие говорихте за стъкло във влака — тогава не знаех, но после се сетих за вас и осъзнах, че не разбирам в какво положение съм попаднала, и в този момент си спомних живо студа в очите на господин Франсис Сонк. А после госпожица Пул отвори книгата и аз започнах да чета, или по-скоро книгата започна да чете мен. Това няма смисъл, но наистина е така. Потънах в нея като в море, сякаш попаднах в тялото на друг човек, но не беше само един — имаше сънища, желания, такива тръпки, че се изчервявам само при спомена за тях — и такива видения… за власт, а после… госпожица Пул, тя сигурно бе сложила ръката ми върху книгата, защото си спомням, че се смееше, а после… не мога да го обясня… потънах дълбоко, много дълбоко и беше толкова студено, давех се — задържах дъха си, но накрая трябваше да си поема дъх и вдишах — не зная какво — ледено течно стъкло. Стори ми се, че умирам. — Тя млъкна, избърса очите си и пак погледна към капака на тавана. — Събудих се там. Имам късмет — вече знам, че съм имала късмет. Трябвало е да загина като другите и кожата ми да грее в синьо.
— Можете ли да вървите? — попита той.
— Да. — Тя стана и приглади роклята си, без да пуска ръката му, и се наведе да си обуе обувките. — След всички усилия да ме докарат тук, те ме захвърлиха просто така, без да се замислят! Ако не бяхте дошли, капитан Блах, страх ме е да си помисля…
— Недейте — каза Свенсон. — Трябва да се махнем от къщата. Елате… долните етажи са тъмни. Поне засега къщата, изглеждаме празна. Аз тръгнах след едни мъже, които според мен са някъде другаде в имението. Може би госпожица Пул и другите дами са отишли при тях.
— Капитан Блах…
Той я спря.
— Казвам се Свенсон. Капитан Абелард Свенсон, военен лекар от Мекленбургския военноморски флот, на служба при изключително глупавия млад принц, когото аз, също глупак, все още се надявам да спася. Както казахте, няма достатъчно време за цялата история. Артър Трапинг е мъртъв. Рано тази сутрин Франсис Сонк се опита да ме удави в реката в металния ковчег с тялото на полковник Трапинг. Възможно е да планира да се освободи и от брат си и от сестра си… Проклятие, има прекалено много за разказване; Нямаме време, те може да се върнат. Мъжът, с когото седяхте във влака, господин Коутс…
— Не знаех…
— Не знаехте името му, да. И той не знаеше вашето. Мъртъв е. Убиха го по невероятно незначителна причина. Всички те са опасни, безскрупулни. Чуйте ме, аз ви познах, виждал съм ви с тях, трябва да го кажа, в Харшморт преди две вечери.
Тя вдигна ръка към устата си.
— Вие! Вие донесохте съобщението от принца на Лидия Вандаариф! Но изобщо не беше за това, нали? Беше за полковник Трапинг…
— Намерен мъртъв, да, убит. От какво и от кого нямам представа. Искам да кажа, че реших да ви се доверя въпреки връзката ви със семейство Сонк, въпреки…
— Но вие видяхте, че те се опитаха да ме убият.