Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Симонини не бил отговорен за грешката, искал това да се знае, а най-много от всичко искал фалшификациите му да са, така да се каже, автентични. Решил да рискува и отишъл при Сандер, който най-напред не искал да го приеме, може би защото се боял Симонини да не го шантажира.
Когато Симонини му казал истината (единствено достоверната истина в тази история на измами), лицето на Сандер станало още по-сиво и той сякаш не можел да повярва.
— Господин полковник — казал Симонини, — със сигурност сте запазили фотографско копие от онова bordereau. Намерете си образец от почерка на Естерхази и да сравним трите текста.
Сандер дал съответните нареждания и след малко трите листа били на бюрото му. Симонини му доказал всичко:
— Вижте например тук. Във всички думи с двойно s като например „adresse“ или „interéssant“ в текста на Естерхази винаги първото s е по-малко, а второто е по-голямо и никога не са свързани. Това е, което забелязах тази сутрин, защото тази особеност доста ме затрудни в работата ми. Сега вижте почерка на Драйфус, който виждам за първи път: изумителното е, че от двете s по-голямото от двете е първото, а второто е по-малко, като винаги за свързани. Да продължавам ли?
— Не, достатъчно. Не знам как е станало объркването, ще проуча. Сега проблемът е, че документът е в ръцете на генерал Мерсие, който винаги би могъл да го сравни с образец от почерка на Драйфус, но той не е експерт по почерци, а и все пак между двата почерка има прилика. Дано само не му хрумне да потърси и образец от почерка на Естерхази. Не виждам обаче защо ще се сети точно за Естерхази — ако си мълчите. Забравете цялата работа и моля ви, не идвайте повече в тези канцеларии. Заплащането ви ще бъде съответно увеличено.
След всичко това на Симонини не му трябвало повече да има достъп до секретна информация за случая Драйфус, защото с него били пълни всички вестници. Дори в генералния щаб имало хора, способни на известна предпазливост, и тези хора поискали сигурни доказателства, че авторът на bordereau-то е наистина Драйфус. Сандер прибягнал до услугите на Бертийон, много прочут специалист графолог, който установил, че почеркът на bordereau-то не бил съвсем еднакъв с почерка на Драйфус, но ставало дума за очевиден случай на самофалшифициране: Драйфус бил променил (макар и само частично) почерка си, за да създаде впечатлението, че го е написал някой друг. Въпреки тези пренебрежими подробности документът със сигурност бил излязъл от ръката на Драйфус.
Кой би посмял да се усъмни в това, след като „Ла Либър Парол“ всеки ден обработвал общественото мнение, като дори изказвал съмнение, че аферата е потулена, защото евреинът бил покровителстван от други евреи. В армията има четирийсет хиляди офицери, пишел Дрюмон, как така Мерсие ще доверява тайните на националната сигурност на един елзаски евреин космополит? Мерсие бил националист, а го обвинявали в семитофилство. Не можел да изглежда така, сякаш защитава престъпен евреин. Така че изобщо не бил заинтересуван да разводни разследването, а напротив, показвал се много активен.
Дрюмон повтарял неуморно:
— Дълги години евреите бяха встрани от армията и тя бе запазила френската си чистота. Сега обаче са се промъкнали дори в националните въоръжени сили и ще станат господари на Франция, а Ротшилд ще получи благодарение на тях плановете за мобилизация… Нали разбирате с каква цел.
Напрежението достигнало връхната си точка. Драгунският капитан Кремийо-Фоа писал на Дрюмон, че нарочно обижда всички офицери евреи и ги предизвиква на дуел. После се биел с тях — и кой му станал секундант? Естерхази… Маркиз дьо Морес на свой ред предизвикал от редакцията Кремийо-Фоа, ала началниците на офицера му забранили да участва в този дуел и му заповядали да не излиза от казармата, така че на негово място се явил друг офицер, капитан Майер, който починал от пронизан бял дроб. Имало разгорещени спорове, протести срещу разпалването на нови религиозни войни… А Симонини съзерцавал в екстаз шумните резултати от само един час работа зад писалището.