Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— Намерете ги! — крещял той на редакторите на своя вестник.
В редакцията на „Ла Либър Парол“ Симонини се запознал с полковник Естерхази: истински денди, непрекъснато се хвалел с благородническия си произход, с виенското си възпитание, намеквал за минали и бъдещи дуели, знаело се, че е затънал в дългове, така че редакторите гледали да го избегнат, когато се приближавал с вид, че аха ще им издаде някаква тайна, защото предусещали, че ще им поиска заем, а знаело се, че дадеш ли пари назаем на Естерхази, той не ги връща никога. Бил леко женствен, непрекъснато ходел с бродирана носна кърпичка пред устата, някои твърдели, че бил туберкулозен. Военната му кариера била странна, най-напред служил като кавалерийски офицер във военната кампания през 1868 година в Италия, после в папските зуави, след което участвал във войната през 1870 година в редовете на Чуждестранния легион. Шушукало се, че бил свързан с военния контрашпионаж, но разбира се, тези сведения не се носят закачени на мундира. Дрюмон го уважавал много, вероятно за да си осигури връзки с военните среди.
Един ден Естерхази поканил Симонини на вечеря в „Льо Бьоф а ла Мод“. След като си поръчал един mignon d’agneau aux laitues171 и обсъдил менюто с вината, Естерхази преминал към сериозната част:
— Капитан Симонини, нашият приятел търси доказателства, които никога няма да намери. Проблемът не е да се открие има ли пруски шпиони от еврейски произход в армията. На този свят навсякъде има шпиони, да му се не знае, и един повече, един по-малко, какво толкова? Политическият проблем е да се докаже, че ги има. Ще се съгласите, че за да приклещим един шпионин или конспиратор, не трябва да се търсят доказателства, по-лесно и по-евтино е да се изфабрикуват доказателства, а ако е възможно и самият шпионин. Следователно в интерес на нацията трябва да изберем един офицер евреин, достатъчно съмнителен заради някаква слабост, и да докажем, че е предал важни сведения на пруското посолство в Париж.
— Какво разбирате под ние?
— Говоря ви от името на секцията по статистика на Френската разузнавателна служба, ръководена от подполковник Сандер. Може би знаете, че тази секция с толкова неутрално име се занимава основно с германците: в началото се интересуваше от това, което правят у тях, от всякакви сведения, от вестниците, от доклади на офицери, които пътуват там, от жандармериите, от агентите ни от двете страни на границата, като се опитваше да разбере колкото е възможно повече за устройството армията им, колко кавалерийски дивизии имат, на колко възлизат заплатите на войската, изобщо всичко. През последно време обаче Службата реши да се занимава и с всичко, което германците правят у нас, тоест тук. Има хора, които не одобряват това сливане на шпионажа с контрашпионажа, но двете дейности са тясно свързани. Трябва да знаем какво става в германското посолство, защото е чужда територия, но именно там се събират сведения за нас, и да се опиташ да научиш това е контрашпионаж. В посолството за нас работи една жена, госпожа Бастиан, която е чистачка, преструва се на неграмотна, но всъщност знае немски писмено и говоримо. Задачата й е всеки ден да събира изхвърлената хартия от кошчетата за боклук в канцеларията на посолството и да ни предава ноти и документи, които прусаците (нали ги знаете колко са тъпи) мислят за унищожени. И така, става дума да се извади на показ документ, в който наш офицер предава тайни данни за френски оръжия. Тогава ще се предположи, че авторът е някой, който има достъп до секретна информация, и ще бъде демаскиран. Така че ни трябва една записка, един кратък списък, да го наречем bordereau. Ето защо се обръщаме към вас, казват ни, че в тази област сте специалист.
Симонини се запитал откъде хората от Службата знаят за неговите способности. Вероятно го били научили от Ебютерн. Благодарил за комплимента и отговорил:
— Предполагам, че трябва да възпроизведа почерка на някой определен човек.
— Вече намерихме идеалния кандидат. Това е някой си капитан Драйфус, елзасец, естествено, служи в Службата като стажант. Жена му е богата, а той се прави на de femmes172, така че всичките му колеги едва го понасят и не биха го понасяли дори да беше християнин. Никой няма да бъде солидарен с него. Много е подходящ за жертвен агнец. Като получим документа, ще направим съответните проверки и ще се установи, че почеркът е на Драйфус. После на хора като Дрюмон ще им се падне задачата да раздухат скандала публично и да разобличат еврейската опасност, като същевременно спасят честта на въоръжените сили, които са успели толкова блестящо да го открият и обезвредят.
171
Агнешко филе с марули (фр.) — Б.пр.
172
Сваляч на жени (фр.) — Б.пр.