Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Таксил взел magna pars180 в организирането на голям антимасонски конгрес в Тренто през септември 1896 година. Именно там обаче се засилили съмненията и критиките от страна на немските католици. Някой си отец Баумгартен поискал рожденото свидетелство на Диана и свидетелството на свещеника, пред който се отказала от масонството. Таксил заявил, че доказателствата били в джоба му, но не ги показал.
Абат Гарние пък, един месец след конгреса в Тренто, във „Френски народ“ стигал дори до съмнението, че Диана е масонска мистификация, в авторитетния „Ла Кроа“ някой си отец Байи също се дистанцирал от нея, а „Кьолнише Фолксцайтунг“ припомнял, че Батай-Ак, дори в годината, когато започнало публикуването на свитъците на „Дяволът“, проклинал Бог и всичките му светци. В защита на Диана се намесили както обикновено каноникът Мюстел, „Католическа цивилизация“ и един от секретарите на кардинал Пароки, който писал „за да й вдъхне сили срещу бурята от клевети, които смеят да поставят под съмнение самото й съществуване“.
Дрюмон познавал доста хора от най-различни среди, пък и имал журналистически нюх. Симонини така и не разбрал как успял да изрови отнякъде Ак-Батай, сигурно го бил спипал по време на някой от запоите му, по време на които той все повече клонял към меланхолия и покаяние, и ето ти сензацията: най-напред в „Кьолнише Фолксцайтунг“, а после в „Ла Либър Парол“ той разкрил фалшификацията. Най-невинно пишел: „Когато се появи енцикликата Humanum Genus181, си помислих, че могат да се изкарат пари от доверчивостта и бездънното тъпоумие на католиците. Трябваше само да се намери един Жул Верн, който да придаде плашещ вид на тези разбойнически истории. Аз станах този Верн, това е… Разказвах невероятни сцени, които слагах в екзотични контексти, и, разбира се, кой ще ходи да ти проверява… А католиците започнаха да гълтат всичко. Плиткоумието на тези хора е такова, че дори и днес да реша да им се подиграя, няма да ми повярват“.
В „Льо Розие дьо Мари“ Лотие писал, че може и да е бил измамен и жената, която е видял, може да не е била Диана Вон, и, най-сетне, в едно много сериозно списание като „Етюд“, се появила и първата атака от йезуитите от някой си отец Порталие. Сякаш това не било достатъчно, някои вестници писали, че монсиньор Нортроп, епископ на Чарлстон (където би трябвало да живее Пайк, Великият майстор на Великите майстори), отишъл в Рим, за да увери лично Лъв Тринайсети, че масоните от неговия град били благоприлични хора и в храмовете им нямало нито една статуя на Сатаната.
Дрюмон тържествувал. Таксил бил сложен на място, борбата срещу масоните и евреите отново попаднала в сериозни ръце.
24.
Нощна литургия
17 април 1897
Драги капитане,
В последните Ви страници са събрани много събития и става ясно, че докато Вие сте преживявали всичко това, аз съм преживявал други неща. Очевидно е също, че Вие сте били осведомен (и как иначе, като се вземе предвид врявата, която вдигаха Таксил и Батай) за случващото се около мен и може би си спомняте за него повече, отколкото успявам да си спомня аз.
Ако сега сме април 1897 година, значи моята история с Таксил и Диана е продължила дванайсетина години, през които са се случили какви ли не неща. Например, кога организирахме изчезването на Булан?
Трябва да е било по-малко от година след като започнахме публикуването на „Дяволът“. Една вечер Булан дойде в Отьой покрусен, бършеше си с носна кърпичка устните, от които излизаше белезникава пяна.
— Умирам — каза той. — Те ме убиват.
Доктор Батай реши, че една чашка силен алкохол ще му помогне. Булан не отказа. После със запъване ни разказа една история, изпълнена с магии и заклинания.
Вече ни бе разказал за много лошите си отношения със Станислас дьо Гета и неговия кабалистичен орден на Кръста, както и с онзи Жозеф Пеладан, който впоследствие се отцепил и създал ордена на Розовия католически кръст — все личности, с които „Дяволът“ вече се бил занимавал. Доколкото можех да преценя, нямаше голяма разлика между привържениците на Пеладам и сектата на Вентрас, чийто духовен лидер станал Булан, все хора, които се разхождали с туники, покрити с кабалистични знаци, като не се разбирало много-много дали са от страната на добрия Господ Бог, или на дявола, но може би именно затова Булан стигнал до ръкопашен бой с привържениците на Пеладан. И двамата се опитвали да ловуват по едни същи места и да съблазняват едни и същи заблудени души.
180
Голяма част, активно участие (лат.) — Б.пр.
181
До човешкия род (лат.) — Б.пр.