Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Урокът трябвало да бъде организиран от Симонини и Гавиали. Няколко седмици по-късно в ресторант „Фойо“, тъкмо в ъгъла, в който Таяд ходел да си хапва скъпи ястия, избухнала бомба и той изгубил едното си око (Гавиали наистина бил гений, бомбата била замислена така, че жертвата да не умре, а да бъде ранена колкото трябва). Проправителствените вестници се впуснали да коментират саркастично колкото им душа искало, като например: „И какво, господин Таяд, красив ли беше жестът?“. Добър удар за правителството, за Гавиали и за Симонини. А освен окото си Таяд изгубил и репутацията си.
Най-доволен бил Гавиали, а Симонини си мислел колко хубаво било да върнеш към живота и вярата в него човек, който е изгубил злочесто всичко това заради злочестите случайности на живота.
През онези години Ебютерн възложил на Симонини и други задачи. Скандалът с Панамския канал започвал вече да не прави впечатление на общественото мнение, защото когато новините са все едни и същи, след известно време доскучават. Дрюмон изгубил интерес към случая, ала други пък все още го раздухвали и разбира се, правителството било разтревожено заради тези (как би се казало днес?) нови и нови припламвания на огъня. Трябвало вниманието на публиката да се отклони от остатъците на тази вече остаряла история и Ебютерн поискал от Симонини да организира някой хубав бунт, който да заеме първите страници на вестниците.
Да се организира бунт не е лесно, казал Симонини, а Ебютерн му отвърнал, че най-склонни да лудуват са студентите. Най-подходящо било да се започне нещо сред студентите и след това да се включи в него някой специалист по обществени безредици.
Симонини нямал връзки със студентските среди, ала веднага си помислил, че сред студентите най-много го интересуват онези с революционни наклонности, и особено анархистите. Кой познавал най-добре кръговете на анархистите? Този, чиято професия била да ги инфилтрира и да ги разобличава, сиреч Рачковски. Така се свързал с Рачковски, който в опит да се усмихне приятелски показал вълчите си зъби и попитал защо и как.
— Искам само няколко студенти, които да вдигнат малко олелия, като им се нареди.
— Лесна работа — отговорил руснакът. — Идете в „Шато Руж“.
„Шато Руж“ било на външен вид сборище за нещастници в Латинския квартал на улица „Галанд“. Влизало се през вътрешен двор, фасадата била боядисана в червен цвят като на гилотина и с влизането си човек се задушавал от воня на гранясала мазнина, на мухъл, на топлени и претопляни супи, които с течение на годините били оставили осезаеми следи по омазнените стени. Не е ясно как и защо било така, като се има предвид, че в заведението трябвало да си носиш храната сам, то ти давало само вино и посуда. Зловонният облак от тютюнев дим и газени лампи сякаш приспивал десетките клошари, насядали по трима-четирима на маса, задрямали с глава, опряна на рамото на съседа.
Във вътрешните две помещения обаче нямало скитници, а дърти уличници с евтини бижута, четиринадестгодишни курвички с вече предизвикателен вид, с кръгове под очите, по лицата им избивала бледност, признак на туберкулоза, както и квартални непрокопсаници с набиващи се на очи пръстени с фалшиви скъпоценни камъни и с рединготи, по-добри от рединготите на дрипльовците от първото помещение. В тази разпътна суматоха насам-натам ходели добре облечени дами и господа във вечерно облекло, защото посещението на „Шато Руж“ се било превърнало в задължително преживяване: късно вечер, след като представленията в театрите свършели, пристигали луксозни каляски и tout Paris168 тръгвал да се наслаждава на опиянението от утайката на обществото — а за целта на нея вероятно й се плащало и й се давал безплатен абсент от собственика на заведението, за да може да привлича почтените буржоа, които плащали двойно за същия този абсент.
168
Цял Париж (фр.) — Б.пр.