Пражкото гробище

Таксил написал Monsieur Drumont, étude psychologique173, където не без сарказъм критикувал прекомерния антисемитизъм на противника си и отбелязвал, че той е характерен не толкова за католиците, колкото за социалистическия и революционен печат. Дрюмон отвърнал с Testament d’un antisémite174, където поставил покръстването на Таксил под съмнение, като напомнял как той бил поругал светини и повдигал тревожни въпроси относно отказа му да напада еврейството.

Ако вземем предвид, че през същата тази 1892 година бил основан „Ла Либър Парол“, вестник за политическа борба, способен да разобличи корупцията около Панамския канал, и излизал „Дяволът през деветнайсети век“, който трудно би могъл да бъде сметнат за сериозно издание, е разбираемо защо в редакцията на вестника на Дрюмон се отнасяли с присмех към Таксил, а сполитащите го нещастия се следели с лукави усмивки.

Дрюмон отбелязвал, че на Таксил най-много вредели нежеланите поддръжници, а не толкова критиките. Десетки не по-малко съмнителни авантюристи се ангажирали със случая на тайнствената Диана и се перчели колко били близки с жена, която вероятно никога не били виждали.

Някой си Доменико Марджота публикувал Souvenirs d’un trente-troiséime. Adriano Lemmi Chef Suprême des Franc-Maçons175 и го изпратил на Диана, като заявил своята солидарност с неговия бунт. В писмото си този Марджота се обявявал за секретар на ложата Савонарола във Флоренция, Преподобен на ложата Джордано Бруно в Палми, Суверен Велик генерален инспектор 33-та степен на Стария и Приет Шотландски ритуал, Суверенен принц на Ритуала на Мемфис Мисраим (95-а степен), Инспектор на ложите Мисраим в Калабрия и Сицилия, Почетен член на Великия Национален Ориент на Хаити, Активен член на Върховния федерален съвет, Генерален инспектор на масонските ложи на трите Калабрии, Велик майстор ad vitam176 на Източния масонски Орден на Мисраим и Египет на Париж (90-а степен), Комендант на Ордена на Кавалерите защитници на Вселенското масонство, Почетен член на Италианската Федерация на Палермо, Постоянен инспектор и Суверенен делегат на Великата централна директория на Неапол и Член на Новия реформиран Паладий. Сигурно бил висш масонски сановник, но казвал, че малко преди това изоставил масонството. Дрюмон твърдял, че бил приел католическата вяра, защото върховното и тайно ръководство на сектата не било дадено на него, както се надявал, а на някой си Адриано Леми.

Марджота разказвал за неизвестния Адриано Леми, че бил започнал кариерата си като крадец, когато в Марсилия фалшифицирал кредитно писмо на фирмата Фалконе & Со. От Неапол отмъкнал една кесия перли и 300 златни франка от жената на един свой приятел лекар, докато тя му правела билков чай в кухнята. След престой в затвора се озовал в Константинопол, където започнал работа при един стар евреин билкар, като казал, че е готов да се откаже от християнството и да се обреже. После, подпомаган от евреите, направил кариера в масонството.