Пражкото гробище

Насочен от Рачковски, в „Шато Руж“ Симонини се запознал с някой си Фейол, по професия търговец на човешки зародиши. Бил възрастен човек, който прекарвал вечерите си в „Шато Руж“, където изхарчвал припечеленото през деня за осемдесетградусова ракия. Денем ходел от болница на болница и събирал зародиши и ембриони, които после препродавал на студентите от Медицинския факултет. Освен на алкохол смърдял на разложена плът и заради миризмата, която издавал, се налагало да седи сам дори сред смрадта на „Шато Руж“; говорело се обаче, че се радвал на множество познанства в студентските среди, особено сред онези, които от години били нещо като професионални студенти, по-склонни към какви ли не буйства, отколкото към изучаването на зародиши, и готови да се отдават на шумни веселби всеки път, когато им се удаде случай.

Случило се така, че именно по това време младежите от Латинския квартал били ядосани на един стар сухар, сенатора Беранже, когото бързо кръстили с прякора Татко Благоприличие. Малко преди това той внесъл закон, чиято цел била да се предотвратят посегателствата срещу добрите нрави, на които (твърдял той) първите жертви ставали именно студентите. Поводът бил представленията на някоя си Сара Браун, която полугола и сочна (и вероятно изпотена, помислил си Симонини с погнуса) се показвала на сцената на „Бал де Катрз Ар“.

Тежко на всеки, който се опитвал да отнеме на студентите простите удоволствия на воайорството. Поне групата, контролирана от Фейол, вече правела планове да иде някоя нощ под прозорците на сенатора и да вдигне олелия. Трябвало само да се разбере колцина имат намерение да участват, като се направи така, че в близост да има и други индивиди, готови да дадат едно рамо. Срещу скромна сума Фейол щял да се погрижи за всичко. На Симонини му оставало само да уведоми Ебютерн за деня и часа.