Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Ето, завършвал Марджота, „че проклетата раса на Юда, от която идват всички злини на човечеството, използува цялото си влияние, за да издигне във върховното и всемирно правителство на масонския орден един от своите хора, и то най-злия“.
Тези обвинения били много удобни за духовенството и в началото на 95-а година в книгата Le Palladisme, Culte de Satan-Lucifer dans les triangles maçonniques177 Марджота публикува приветствени писма от епископите на Гренобъл, Монтобан, Екс, Лимож, Манд, Тарант, Памие, Орано, Анеси, и на Лудовико Пиави, патриарх на Константинопол.
Бедата е, че твърденията на Марджота въвличали половината от италианския политически елит и особено Криспи, бивш сподвижник на Гарибалди, а през онези години министър-председател на Кралството. Докато публикувал и продавал фантасмагории за масонските ритуали, общо взето го оставяли на мира, ала щом навлезел в същността на отношенията между политическа власт и масонството, го заплашвала опасността да раздразни някой много отмъстителен политик.
Таксил би трябвало да знае това, но разбира се, се опитвал да си върне територията, която Марджота му измъквал изпод краката, и ето че се появила книга от почти четиристотин страници, Le 33ème Crispi178, подписана от Диана, в която се смесвали добре известни факти като например скандалът с „Банка Романа“, в който бил замесен Криспи, твърдения за връзките му с демона Хаборим и участието му в едно паладианско събиране, по време на което неизбежната Софи Валдер съобщила, че е бременна с дъщеря, която пък от своя страна щяла да роди Антихриста.
— Това са оперетъчни истории! — възмутил се Дрюмон. — Политическа борба не се води така!
Въпреки това произведението било посрещнато благосклонно във Ватикана, което озверило Дрюмон още повече. Ватиканът имал сметки за уреждане с Криспи, който накарал да издигнат на един римски площад паметник на Джордано Бруно, жертва на нетолерантността на духовенството, и папа Лъв Тринайсети прекарал деня на откриването на статуята проснат по очи пред статуята на Свети Петър, като се молел за изкупление на греховете. Можем да си представим радостта на папата, като прочел тези документи срещу Криспи: натоварил секретаря си монсиньор Сарди да изпрати на Диана не само обичайната „апостолическа благословия“, а и горещи благодарности и насърчение да продължи с похвалната си работа по разобличаването на „злодейската секта“. Колко злодейска била сектата се доказвало от факта, че в книгата на Диана Хаборим Луцифер се появявал с три глави, една човешка с коса от пламъци, една на котка и една на змия — въпреки че Диана уточнявала с научна прецизност, че никога не го е виждала в този му вид (в нейното видение той се представял само като хубав старец с буйна сребриста брада).
— Да се бяха погрижили за поне малко правдопобност! Как така една американка, пристигнала неотдавна във Франция, ще знае всички тайни на италианската политика? Разбира се, хората не обръщат внимание на нещата, които продава Диана, но Негово светейшество, Негово светейшество ще бъде обвинен, че вярва на първата попаднала му измамница! Трябва да защитим Църквата от собствените й слабости!
Първите съмнения за самото съществуване на Диана били изразени открито именно в „Ла Либър Парол“. Веднага след това в полемиката се намесили открито религиозни издания като „Л’Авенир“ и „Л’Юнивер“. За разлика от тях, в други католически среди се опитвали да оспорват очевидното, за да докажат съществуването на Диана; в „Льо Розие дьо Мари“ се появило свидетелството на президента на Ордена на адвокатите в Сен Пиер Лотие, който твърдял, че е виждал Диана в компанията на Таксил, на Батай и на художника, който я нарисувал, но ставало дума за малко по-ранен период, когато Диана била още паладианка. Все пак лицето й не би трябвало да грее от предстоящото покръстване, защото авторът я описвал така: „Тя е млада жена на двайсет и девет години, грациозна, изискана, на ръст по-висок от средния, с открит вид, откровена и честна, в погледа й искри ум, който свидетелства за решимост и навик да заповядва. Облича се елегантно и с вкус, без превземки и без онова изобилие от накити, което характеризира по толкова жалък начин повечето богати чужденки… Очите й са необикновени, ту тъмносини, ту ярко златистожълти“. Когато й предложили chartreuse179, тя отказала заради отвращението си от всичко, свързано с църквата. Пила само коняк.
177
Паладианството, култът към Сатаната-Луцифер при масонските триъгълници (фр.) — Б.пр.
178
Тридесет и третият Криспи (фр.) — Б.пр.
179
Шартрьоз, вид ликьор, първоначално (1740 г.) правен в манастира Гран Шартрьоз (фр.) — Б.пр.