Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Пределно ясно. В началото на октомври Симонини се озовал при подполковник Сандер. Лицето му било сиво, с цвят на пръст, и безлично. Перфектната физиономия за началник на шпионажа и контрашпионажа.
— Ето тук образец от почерка на Драйфус и ето текста, който трябва да се възпроизведе — казал му Сандер и му подал два листа. — Както виждате, записката трябва да е адресирана до военния аташе в посолството фон Шварцкопен и да съобщава, че ще постъпят военни документи за хидравликата на оръдието калибър 120, както и други такива подробности. Германците ламтят за такива неща.
— Не е ли подходящо още тук да се включат и технически детайли? — попитал Симонини. — Ще изглежда още по-компрометиращо.
— Давате си сметка, надявам се — казал Сандер, — че щом скандалът избухне, това bordereau ще стане публично достъпен документ. Не можем да допуснем журналистите да получат достъп до техническа информация. Или пък съдилищата, капитан Симонини. За ваше удобство съм ви подготвил една стая с всичко необходимо за писане. Хартията, перодръжката и мастилото са същите, които се употребяват в съответните служби. Искам всичко да е добре изпипано, не бързайте, моля, направете си много чернови, така че почеркът да е перфектен.
Симонини така и направил. Въпросното bordereau било документ на веленова хартия, състоящ се от трийсет реда, осемнайсет от едната страна и дванайсет от другата. Симонини грижливо направил така, че редовете на първата страница да са с по-голямо разстояние помежду си, отколкото на втората, където почеркът бил по-забързан, защото така става, когато се нахвърля писмо в състояние на трескавост, започва се спокойно и после се пише забързано. Държал сметка и за факта, че преди да изхвърлиш подобен документ в кошчето, първо го скъсваш, така че да достигне до службата по статистика на парчета, които после трябвало да се съединят, така че още по-добре било да раздалечи и буквите една от друга, за да се улесни залепването на парчетата; при това обаче не се отдалечавал много от модела на почерка, който му дали.
Изобщо свършил добра работа.
Сандер предал bordereau-то на министъра на войната генерал Мерсие, като в същото време наредил да се проверят документите на всички офицери, които имали работа в Секцията. В крайна сметка най-доверените му сътрудници го информирали, че почеркът е на Драйфус, и той бил арестуван на 15 октомври. Крили умело новината цели две седмици, но все пак позволявали да изтече информация колкото да подразнят любопитството на журналистите, после започнало да се шушука едно име, отначало под секрет, и най-накрая признали, че става дума за капитан Драйфус.
Веднага щом получил разрешение от Сандер, Естерхази информирал Дрюмон, който тръгнал да обикаля стаите на редакцията и крещял: „Доказателствата, доказателствата, ето доказателствата!“.
На 1 ноември „Ла Либър Парол“ излязъл с огромно заглавие на първа страница: „Държавна измяна. Офицерът евреин Драйфус арестуван“. Кампанията започнала, цяла Франция горяла от възмущение.
Същата тази сутрин обаче, докато в редакцията вдигали наздравица за щастливото събитие, погледът на Симонини случайно попаднал върху писмото, с което Естерхази съобщавал за арестуването на Драйфус. Било останало на бюрото на Дрюмон и върху него имало петно от чашата му, но пък било много четливо. За окото на Симонини, който бил прекарал цял час да имитира предполагаемия почерк на Драйфус, станало ясно като бял ден, че почеркът, върху който толкова много се бил упражнявал, по всичко прилича на почерка на Естерхази. Окото на фалшификатора най-вярно улавя подобни неща.
Какво се било случило? Дали пък Сандер не му бил дал лист, написан от Естерхази, а не от Драйфус? Възможно ли било? Странно, необяснимо. Ала безспорно. Дали го бил направил по погрешка? Или нарочно? Но в такъв случай защо? Или пък самият Сандер бил измамен от свой подчинен, който бил взел погрешния образец? Ако Сандер бил подведен съзнателно, трябвало да го уведоми за подмяната. Но ако пък самият Сандер го бил направил нарочно, тогава, ако дадял да се разбере, че е разбрал всичко, се излагал на опасност. Да информира Естерхази? Ако Сандер обаче бил подменил нарочно единия почерк с друг, за да навреди на Естерхази, а Симонини кажел на Естерхази, тогава щял да се окаже изправен срещу всички служби. Да си замълчи? А ако някой ден службите обвинят него за подмяната?