Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Бай-Мехмедовият род бяха единствените турци, които познавах, преди да срещна рибарите в морето. Ама за турците знаех повече — къде ти, къде ти повече, отколкото очите ми бяха виждали. Същото онова нещо, дето всички го научаваме с майчиното си мляко.

Откъде ли да почна? Петстотин години иго и турски мъчения. И ако кажеш на българин, пък и на грък, „зверство“, „кръвожадност“, „робия“, „клане“, „ятаган“, „грабителство“ и сто още подобни думички, едното им име на тях е — „турчинът“. Някои викат, че страхът и омразата в кръвта ни били влезли за толкова поколения. В подкорието на мозъка се били утаили, из всичките ни телесни членове се разпръснали. Аз не знам такива тънкости и не ми трябва в подкорието да ходя, ами ясната памет ми е достатъчна. Народни песни, поговорки, пословици — къде пипнеш из тях, турчинът е душманинът, опасният. Словото е по-силно от кръвта. И друго важно има.

Ние сме станали народ в борбата си с турската власт. Най-харните българи навремето в тая битка са погинали. Кой от куршум, кой от въже, кой в занданите угаснал. И тия жертви са народната ни спойка. Не можем да ги забравим не само задето са били юнаци тогава, ами защото и днес без тях ще се разсипем на съставните си части. Кой ли не го е казвал! Писатели, учени, всеки, дето е хващал перо, по тая точка е пердашил. От деца го четем в букварите, закрепваме го, повтаряме го нататък по веригата, че да се знае и помни…

Много ми е терсене, че подлавям такава приказка, точно когато се каня да ти разправям как самият аз станах турчин в Турция. И недей мисли, че съм решил на свой ред да хвърля камък върху грамадата от проклятия, натрупала се през турското робство. Ама нали ти обяснявам себе си, нали трябва да разбереш какъв товар от тая планина носех в раницата си, когато напуснах рибарското село. Живите турци от Мехмедовия род уважавах, спогаждаха се с нашите. Мъртвите, за които бях чел и слушал, ме плашеха и ги ненавиждах. На много кръстове се е качвала нашата душица да я разпъват — и тоя е един от тях. Живите да приемаш, на мъртвите да не прощаваш…