Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 250
Перейти на страницу:

А то, докато събираше ръкойките, пак ме приближи. Не му даваше мира въпросът, защо не съм заминал с гърците.

— Все ми е едно къде ще бъхтя — отвърнах. — Сирак съм.

— Тъй, тъй — рече Али, но отговорът ми май не го задоволи. — И аз съм сирак. Имот тук имаш ли?

— Ей го — протегнах си двете ръце.

Това нещо сякаш успокои някаква негова тайна мисъл и той се засмя:

— Дръж се за мен, сиромахо! — вика ми. — Да не те разпитват много-много…

Така Али Доган ми предложи своето покровителство. Ама не мисли, че веднага си отдъхнах и го прегърнах. Сетил се бях за древната наша поговорка, че достлукът19 на турчина е на коляното му. Ядосаш ли го, изтръсква дружбата от скута си като трошица. И за още една подобна приказка, дето съветва българина какво да прави и да не прави с хора от други народи. Та за турчина там е казано кафе да пиеш с него, ама приятел да не ставаш.

Веднага ще ти река, че тая приказка може да е била полезна другиму, но за мен и Али въобще не излезе вярна. Аз така я тълкувам. Достлук не можеш да имаш с господар, с чорбаджия, с властта. Видиш ли им се крив, ритват те на секундата. А нали агалъкът толкоз векове е бил турски — лепнали тая черта на турчина. Моите патила друго показаха. И не само с Али Доган, а и с още хора в ония години. Хареса ли те, приеме ли те турчинът, не си дърпа лесно ръката, дето те е подкрепяла. Стига ти самият да не си чурук. Верни приятелства завързах и един голям благодетел имах между тях — Господ да го закриля на небето. Виж — и друго ми се е случвало. Ненадейно и до хора с власт опрях и те ме принудиха да си оцапам ръцете…

Иначе, докато бях в чифлика, с Али не вързахме голямо приятелство. Как я виждаш ратайската работа? Нямаш време да се озърнеш, със собствения си зор се бориш и за приятелства не мислиш. Е, блъскаме заедно след жетварката, нагласяме се наблизо, кога ядем, вечер, преди да легнем, изпием по един тютюн, седнали до зида на склада. Тук приказвахме повечко. Слушам го, кърша и аз език, взех да налучквам по-добре. И като разбрах, че не ми мисли злото, рекох му веднъж, че не съм баш грък, ами българин от Одринско. Сирак съм наистина, по гурбет съм тръгнал, при гърци съм работил, пък най-сетне в чифлика съм попаднал.

Али се дръпна, като че жигавица му влезе в гърба. Честолюбиво беше момчето, а излезе, че е сгрешил в началото.

— Защо каза, че си грък? — настръхна му перушината.

— Ти го каза — смея се аз. — А не беше място за приказки. Не ти ли е все тая — питам го, — грък ли съм, българин ли съм? Все християни.

Той поцъка, чуди се как съм стигнал от Одринско до това далечно място, така че нови измислици добавих да му заситя любопитството. И по едно време вика:

— Не е все едно да си грък и да си българин.

— Хайде бе! — сащисах се, защото не очаквах едно селско момче да прави такава разлика. — Ти друг българин виждал ли си?

— Не точно българи, ама дошли от Българско. Като теб развалено приказват, инак са правоверни.

Помаци-изселници сигурно беше срещал.

— Е? — настоявам. — Не са ли като гърците?

— Грък настъпиш ли го, голяма гюрултия вдига — сече Али Доган без колебание.

— А нашите?

— Правят се на будали, ама и гюрултия да им вдигнеш, карат си както знаят.

Развесели ме това момче. Не ти казвам крив ли е, прав ли е, ама си имаше мнение.

— Значи по гюрултията ги познаваш? — викам му. — А нещо друго?

— Друго не знам засега. Тебе гледам — да разбера.

А-а, тъй било — мери ме на кантара си, както аз мерех него. Само че да видим еднакви ли ни са теглилките.

— Едно не мога проумя — подхвърли Али Доган. — Как тъй и едните, и другите в правия Бог не вярвате.

— А-а, вярваме — викам полечка. — И нашият Бог е прав като конец.

Нито аз бях православен богослов, нито Али мюсюлмански улем, че да се счепкаме в религиозен спор. По онова време вече религията в Турция доста я бяха изтикали. Отделно от държава, от училища, младите граждански брак сключват, почивният ден от петък в неделя преместен, властта уволнява, властта назначава имами и шейхове и въобще всички юзди сама ги държи. Али бе израсъл в такова време и нищо общо нямаше с фанатиците, за които сме слушали, пък и сега ги виждаме по телевизията. Ама все пак двамата в различни шепи бяхме отгледани. Той в ислямската, аз — в християнската. И никой от нас не знае дали тия две шепи не са ръцете на един Бог. Огромни са Божиите ръце, оттатък небето отиват, а ние стоим като пиленца в топлите гнезда на неговите шепи и църкаме едно срещу друго.

вернуться

19

Приятелството.

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)