Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 250
Перейти на страницу:

За всички срещи и познанства няма да ти разправям, защото хиляда и две нощи няма да стигнат. Не бяха празни тогава пътищата на Турция. Селата се бяха разбутали, разшавали — наистина много се строеше и бедният народ беше хукнал суха пара да печели. Тѐ с такива хора вървяхме заедно, нощувахме, разделяхме се и от мнозина чух името Коня. Голям град, вилаетски център, всичко има в него — само пари да имаш. И аз реших към Коня да държа. В по-малко градче бях разпилял едната жълтичка — намираше ми се за харчене. Можех да платя за превоз и в един ден да стигна Коня. Само че предпочитах пешком да се движа повече. Едно, да не ме набара полиция във влака и второ, имах нужда още от оглеждане и ослушване. Беше лято, жежко, сутрин тръгвах в тъмно, а като припече, скрия се в някоя сянка. Следобеда пак поема — докогато ми е воля. Ако не стигнех хан или нещо подобно, на полето преспивах. Но наближавах, наближавах Коня. Два дни път ми бяха останали кажи-речи, когато повечко се задържах.

Шосето минаваше доста настрани, но отдалеч видях сгради, обори, голяма къща показва покрив в китка от дървета. Сетих се, че ще е чифлик и се отбих да проверя каква е хавата. Ще може ли глава да скрия през нощта. И тъкмо заобиколих първата постройка, насреща ми мустакат чичо.

— За ратай ли си дошъл? — приказва като чорбаджия.

— Да видя — плета език аз, а той веднага ми сочи нещо навътре:

— Навреме идваш — вика. — Върви да вечеряш. Софрата е оттатък хармана. Ще я подушиш. Че утре преди изгрев ви вдигам.

Тоя човек беше нещо като помощник-управител на имота и аз какво разбрал, какво неразбрал от онова, дето рече, но софра щом е, лесно я намирам. Притурих се към десетина мъже като мен, добро ядене ни бяха дали. Като го ометохме, усул-усул18 тръгнах след останалите към някакъв склад. Пригодили го бяха за спалня и също добре се бяха погрижили. Тюфлеци домъкнали, възглавници положили. Легнах без приказки на края и сякаш два мига спах.

Сутринта рано на полето — да жънем. Много декари пшеница гледаше тоя чифлик. И всичко узряло — плаче да го прибереш. Главната работа се вършеше с две конски жетварки, а такива като мен събират пожънатото, в снопи го връзват, товарят, към вършачката в чифлика го карат. С вършитбата заедно повече от месец останах.

А на къра, от първия ден, рамо до рамо правим метани с едно момче по-малко от мен. Нисичко на бой, ама жилаво, пъргаво, нослето му като малък клюв, посукан надолу. Али Доган се казваше и много се гордееше с името си. Ако не се лъжа, до трийсет и не знам коя си година турците въобще нямали фамилии. Кемал паша издал закон всеки да си вземе второ име, че да бъдат със света. Самия него Националното събрание го нарекло Ататюрк — Баща на турците, а повечето останало население само се кръстило. Та и моят Али така. Обаче подходяща фамилия си беше сложил. И не само заради грабливото клюнче, ами като сокол беше бърз и наблюдателен. Няма нещо да не забележи и да не му направи впечатление, а в работата лети, лети — случа ли се до него, дъха си не можех взе. Селско момче беше той, но много отворено и схватливо. Пипето му сече, жаден всичко да разбере и много бързо тоя приятел разкри, че не съм турчин.

— Ти какъв си бе? — пита ме следобеда.

— Какъвто ме видиш — изгледах го накриво.

— Да не си грък?

— Ако такъв ти изглеждам.

— Познах те по приказката — вика Али. — Че не си ли тръгна с другите?

— Къде да вървя?

Той заприказва нещо и не всичко разбрах, но схванах, че в техния край много гърци имало. До крак ги натикали в морето обаче, изселили се в своята държава. И се чуди защо аз съм останал.

— В Турция саде турци живеят вече — завърши Али Доган. — Не си ли чувал барем?

— Чувал съм — отвърнах. — Ама и башка хора се срещат.

Той отмина, продължи си работата, а на мен всички стари страхове ми букнаха в главата. Идеше ми да го претрепя и да го скрия в някой кръстец със снопи. Да не се вре, като не го викат. И на себе си ме хвана яд. Защо не отрекох, че съм грък?! Гърци и турци наскоро бяха водили война, а аз глупакът се набутах между шамарите. Да бях признал, че съм българин! Ама не идеше да се отмятам и да показвам, че съм се изплашил от момчето.

вернуться

18

Лекичко, предпазливо.

1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)