Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Някой да ми налее едно питие.
— Всичко наред ли е?
— Да.
— Какво се случи?
— Къде ми е питието?
Хенри нетърпеливо наля уиски в една мръсна чаша и му я тикна в ръцете.
— Добре ли мина? Полицията дойде ли?
Чарлс отпи дълга глътка, потръпна и кимна.
— Къде е Клоук? Вкъщи?
— Предполагам.
— Разкажи ни всичко от самото начало.
Чарлс изпразни чашата и я остави. Лицето му бе потно и червено, сякаш гореше.
— Беше прав за стаята.
— Какво искаш да кажеш?
— Беше зловещо. Ужасно. Неоправено легло, навсякъде прах, полазена от мравки половинка от шоколадов десерт на бюрото му. Клоук се изплаши и поиска да си тръгваме, но преди това аз се обадих на Марион. Тя дойде за няколко минути. Огледа се, стори ми се някак зашеметена, но нищо не каза. Клоук бе доста неспокоен.
— Разказа ли й за историята с наркотиците?
— Не. Намекна няколко пъти, но тя не му обърна кой знае какво внимание — продължи Чарлс и вдигна очи. — Знаеш ли, Хенри — каза той изведнъж, — мисля, че направихме груба грешка, като не отидохме там първи. Трябваше да претърсим стаята, преди някой от тях да я е видял.
— Какво имаш предвид?
— Виж какво намерих — извади парче вестник от джоба си.
Хенри го грабна и го прегледа.
— Как го намери?
Чарлс сви рамене.
— Късмет. Беше отгоре на бюрото му. При първият сгоден случай го свих.
Погледнах над рамото на Хенри. Беше копие на страница от Хампдънския „Икзаминър“. Между една колонка, посветена на съвети за селското стопанство и половин реклама за градински мотики се мъдреше малко, но набиващо се на очи заглавие.
„Загадъчна смърт в окръг Батънкил“
„Шерифското управление на окръг Батънкил и полицията в Хампдън все още разследват жестокото убийство на Хари Рей Макрий, станало на 12 ноември. Обезобразеното тяло на господин Макрий, собственик на птицеферма и бивш член на Сдружението на производители на яйца във Върмонт, бе открито във фермата му в Меканиксвил. Грабежът е изключен като евентуален мотив, а макар господин Макрий да е имал врагове и сред конкурентите си в търговията с птици и яйца, както и сред жителите на окръг Батънкил, те не са заподозрени в убийството.“
Ужасѐн, се наведох още по-близо, думата „обезобразено“ ме наелектризира, тя бе единственото, което виждах на страницата, но Хенри я обърна и започна да разглежда гърба.
— Добре, че това не е копие от изрезка. Обзалагам се, че го е изрязал в библиотеката, от екземпляра на колежа.
— Надявам се да си прав, но това не означава, че е единственият екземпляр наоколо.
Хенри остави листа в пепелника и драсна клечка кибрит. По единия край плъзна червен поток, който я докосна по ръба, а после облиза цялата страница. За един кратък миг думите блеснаха, а после се сгърчиха и потъмняха.
— Късно е вече, но поне си намерил това. Какво се случи после?
— Марион излезе. Отиде в съседство, до „Пътнам хаус“ и се върна с една приятелка.
— Коя?
— Не я познавам. Юта или Урсула някоя си. Едно от онези момичета, които приличат на шведки и винаги носят рибарски пуловери. Както и да е, тя също огледа стаята, през това време Клоук седеше на леглото, пушеше цигара и изглеждаше така, сякаш го болеше корема. Накрая тази Юта или каквато е там предложи да се качим и да кажем на управителя на дома, в който живее Бъни.
Франсис се разхили. В Хампдън тези управители бяха хората, на които се оплакваш, ако капаците на прозорците не се затварят или някой пуска прекалено силно уредбата си.
— Добре, че го предложи, иначе можеше все още да си седим там — каза Чарлс. — Управител се оказа онова шумно, червенокосо момиче, което все ходи с туристически обувки, как й беше името? Бриъни Дилърд?
— Да — потвърдих. Освен, че бе председател на дома и деен член на студентския съвет, тя бе и председател на някаква левичарска групировка и постоянно се опитваше да мобилизира младежите в Хампдън срещу съкрушителното безразличие.
— Ами тя моментално запретна ръкави и задвижи цялата работа — каза Чарлс. — Записа ни имената. Зададе ни една камара въпроси. Изкара съседите на Бъни в коридора и разпита и тях. Обади се на Студентската служба, а после на охраната. Последните казаха, че ще изпратят някого — той запали цигара, — но изчезването на студент не влизало в правомощията им и трябвало да се обадим в полицията. Ще ми донесеш ли още едно питие? — обърна се рязко към Камила.