Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Тан’елкот се обърна. Половината от лицето му беше залята от аварийното осветление, другата половина беше потънала в сенките.
— Службата за безопасност на Студията. Твоите собствени охранители, Каин.
Хари се намръщи. Тази история никак не му харесваше и знаеше, че тепърва ще става още по-зле.
— Вечерта след затварянето провеждах обичайните си изследвания — продължи Тан’елкот, — подготвях си урока за семинара по Приложна магия, когато чух шум. Петима охранители отваряха клетката. Поинтересувах се какво правят — напълно невинно, длъжен съм да отбележа, тъй като предположих, че изпълняват твои нареждания. В отговор те ме арестуваха и ме пуснаха едва преди половин час.
— Когато ми се обади?
— Да.
Тан’елкот тръгна бавно, сякаш дълбоко замислен, по коридора и спря пред празната клетка. Сложи огромната си длан върху бронираното стъкло като любовник, взимащ си довиждане с момичето си през стъклото на колата, и приведе глава за миг — но не от умора или от болка. Докато Хари стигне дотам, бившият император вече беше седнал на пиедестала, бе облегнал лакти на коленете си и бе събрал върховете на пръстите си.
— Първата ми мисъл — продължи да говори Тан’елкот — беше, че това е някой от твоите номера — че се опитваш да ме уязвиш, като оскверниш трупа на най-верния ми слуга. Като че ли онова, което вече му причини, не е достатъчно!
— Хей, не се опитвай да ме свържеш с тези гадости! — рече Хари. — Слагането на този труп на показ е идея на Уес Търнър.
— Детинско извъртане — отвърна мрачно бившият император. — Това престъпление е извършено от компанията, която ти е работодател. Не можеш да оправдаеш себе си, като кажеш, че „шефът те е накарал да го направиш“. Същността на твоите господари никога не е била тайна за теб и въпреки това продължаваш да прибираш парите им и да се наслаждаваш на статуса си, с който са те купили. Ти си не по-малко виновен от тях.
— Ти искаш да спориш с мен за морал? Ти? Та ти си единственият кучи син от онези, дето съм срещал, който е убил повече хора от мен! — процеди Хари през зъби. — Та какво за трупа?
— Да. — Тан’елкот издържа яростния поглед на Хари. — Скоро осъзнах, че това не е твое дело. Ти си ходеща катастрофа от библейски мащаби; подобна дребнава отмъстителност не ти е в стила.
— Изобщо не ми пука как си разбрал, че не съм аз. Вече знам, че не съм аз, мамка му. Въпросът е: кой е?
— Това не е главният въпрос; крадците бяха охранителите на Студията и действаха по заповед отгоре. Кой точно е дал заповедта, не е толкова съществено — това е подробност. Главният въпрос е за какво им трябва тялото.
Хари стисна зъби, потискайки желанието си отново да строши носа на кучия син.
— Тан’елкот — процеди той, — дори в добрите си дни не се отличавам с особено търпение. А днес не ми е от най-добрите дни. Зарежи тия шибани игрички!
— Хубаво. — Той се изправи и се извиси над Хари, откроявайки се на фона на аварийното осветление. — Мога да ти кажа точно за какво му е на Студията тялото на Бърн.
— Господи, надявам се да е така.
— Искат да го използват, за да убият Палас Рил.
Докато гледаше нагоре към скритото в сенките лице на Тан’елкот, Хари почувства как силата изтича от коленете му сякаш през кранове в петите.
— Не разбирам — изрече той вцепенено.
— Според мен е очевидно. — Тан’елкот тръгна нататък през Залата на Каин, насочвайки се към апартамента си. — Студията открадна Бърн. А Палас Рил е единствената, която може да попречи на плановете на Студията относно моя свят. — Гласът му кънтеше между каменните стени. — Бърн беше най-големият майстор на меча през своята епоха, а може би и през всички епохи. Бойните умения — както и всеки друг вид физически умения, дори ходенето и говоренето — зависят от състоянието на рефлексите. Вдигнатият от гроба труп на Бърн ще притежава същото майсторство, дори и лишен от висшите когнитивни функции, управляващи тактиката. И разбира се, заедно с трупа му те са взели и Косал.
Хари, който беше тръгнал подир него, внезапно застина; при тези думи гърбът го заболя свирепо.
Сцената от восъчни фигури насред залата изобразяваше точно този момент в горещия анхански ден преди седем години на Стадиона на победата. Високо отгоре се бяха сплели в божествен сблъсък фигурите на Ма’елкот и Палас Рил. А в центъра на сцената Каин, хванал ножовете си в ръце, се хвърляше към меча в ръката на Бърн.
Ако в Екзозеума имаше електричество, сцената щеше да се осветява от бялото сияние, излъчвано от фигурата на Палас Рил. Сега, в прорязания от черни сенки полумрак, сцената живееше свой странен, кошмарен живот. Мракът беше скрил жиците, придържащи фигурите; за един дълъг миг на дезориентация Хари не можеше да разбере дали стои отстрани и наблюдава сцената, или е скочилата към меча фигура вътре в нея…