Безсънна (Търсачът в дълбините)

Орион проследи погледа на Хелън и отпусна ръка, осъзнал какво прави.

— Изчезвай оттук, принцесо — каза Хектор многозначително. — Върви да се погрижиш за Джери.

Хелън не се сдържа, хвърли поглед към Лукас и оформи с устни думата „внимавай“ в негова посока, докато Хектор и Орион се отправяха към центъра на града.

— Ти също — прошепна той в отговор, с топъл поглед. Стомахът й вече беше като изпълнен с пърхащи пеперуди от интимното докосване на Орион, а сега пеперудите придобиха размерите на пътнически самолет. Лукас се обърна и хукна, за да настигне Хектор и Орион, оставяйки Хелън увиснала задъхано във въздуха. Докато ги гледаше как се отдалечават с бясна скорост, тя не можеше да реши в кого й се иска да се взира повече — в Лукас или в Орион. Вниманието й така се разкъсваше между двамата, че й се струваше, че гледа тенис мач.

Дълбоко смутена, Хелън литна към Сиасконсет, приземи се в задния двор на семейство Делос и се застави да превключи на друга вълна и да се съсредоточи върху баща си. Втурна се в къщата и отиде право при Ноел, която беше в кухнята и готвеше като бясна.

— Хелън! — възкликна тя, без да вдига поглед от грамадната тенджера, която разбъркваше. — Слез долу, мини покрай салона за упражнения и влез в мазето. Ще намериш три фризера. Отвори ниския и извади голямото парче месо за печене. Бързо-бързо! Всички ще са гладни.

— Ниският. Голямото парче. Разбрано — потвърди Хелън и хукна да изпълни поръчката на Ноел. Дори не се опита да спори. Може и да не познаваше семейство Делос от твърде отдавна, но знаеше достатъчно, за да е наясно, че когато е в кухнята на Ноел, е по-добре да прави каквото й се казва. Върна се след половин секунда и сложи замразено парче месо за печене, голямо колкото цял вол, в мивката, към която Ноел сочеше изнервено.

— Лекуват Джери в стаята за гости, в която обикновено те настаняваме — каза Ноел, като най-сетне се обърна към Хелън със съчувствено изражение. — Влез тихо. Ако единият или двамата близнаци спят, не ги буди. Това може да ги нарани.

— Добре. Благодаря — каза Хелън.

Тя кършеше ръце и пристъпваше от крак на крак, без да знае какво да прави. Знаеше, че трябва да се качи горе и да види как е баща й, но не искаше да го вижда ранен. Почувства как отново губи опора.

Когато видя пристъпа на нервност, обзел Хелън, очите на Ноел се разшириха и тя незабавно остави обгорената си дървена лъжица, избърса пръсти в престилката си и придърпа Хелън в голяма, мека прегръдка. Отначало Хелън бе толкова стресната, че се вцепени, но после просто забрави всичко и наистина се отпусна в прегръдката. Ноел ухаеше на хлебно тесто и бебешка пудра. Хелън не помнеше някой друг, освен Кейт да й е създавал това пухкаво и отпускащо усещане. Беше като да прегърнеш топъл мъфин.

— По-добре ли си? — попита Ноел, като се облегна назад и погледна преценяващо Хелън. — Изглеждаш изтощена. Отново ли спря да сънуваш?