Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Верин се изкашля и заговори с малко треперлив глас:
— Аз… аз мисля, че той е присъствал на гибелта на Съвета. Излъга, че е избягал на пристанището и е хванал кораб. Излъга за плана за отблъскване на нашествието.
— Благодаря ти, братко. — Тя погледна отвисоко Арклев и забеляза, че се е напрегнал от страх, но също така излъчва решително непокорство и отвръща на взора ѝ със стисната челюст и плътно затворена уста. — Лорд Илтис — каза Лирна, — свалете робата на този човек.
Арклев опита да се съпротивлява — размаха окованите си ръце срещу Илтис, но той го събори с шамар на пода и го затисна с коляно. После съдра робата от гърба му и се видя сложна шарка от пресни белези, които го покриваха от кръста до раменете.
Лирна се обърна към бледия брат Верин, който пребледня още повече под погледа ѝ и отстъпи назад.
— Моля те, доведи лейди Давока — каза му тя. — Тя знае какво да донесе.
10.
Френтис
Варикумът беше разположен на нисък хълм и представляваше каменна крепост от пет свързани кръгли бастиона. Наложи се да чакат три дни в хълмовете на юг, докато се появи керван от двайсет фургона, каращи провизии и нови роби за обучение. Керванът беше добре охраняван от смесица от конни варитаи и свободни мечове. За щастие вестта за любимата тактика на Червения брат, изглежда, не бе прекосила океана, защото те реагираха съвсем предвидимо при гледката на група уплашени робини, препъващи се по пътя. Който и да командваше стражата на кервана, бързо прати свободните си мечове, които препуснаха напред да проучат нещата, без да си правят труда да подсигурят както трябва фланговете на колоната. Френтис ги изчака да наобиколят момичетата: наблюдаваше как Лемера разказва през сълзи историята за горкия ѝ убит господар и се свлича на колене от целия преживян ужас. Свободният меч, който предвождаше ездачите, направи грешката да слезе от коня, да я хване за главата и да я завърти насам-натам за оглед, а после залитна назад, когато скритият ѝ нож се стрелна да му пререже гърлото.
Стрелците се погрижиха за останалите свободни мечове. Облак стрели полетя от околните скали, за да ги покоси, а момичетата се нахвърлиха върху все още живите, лежащи на пътя, и камите им се издигаха и спускаха бясно. Френтис поведе групата от освободени роби на Иллиан пеш срещу фланга на колоната. Боец и Чернозъбка се втурнаха пред тях и повалиха по един варитай от седлото. Съдбата на кервана бе решена, когато инструктор Ренсиал и дузината конни бойци го атакуваха в тил и бързо видяха сметката на останалите защитници. Надзирателят умря последен — типично едър мъж, застанал върху първия фургон, който плющеше яростно с бича си към кръжащите ездачи, без да показва нито следа от страх. Иллиан се приведе под камшика му и се метна на фургона, посече му краката и ловко измъкна бича от пръстите му, докато онзи падаше. В Урлишката гора винаги се бяха опитвали да заловят надзирателите живи; новоосвободените роби обикновено се радваха на това.
Робите наброяваха над трийсет души, предимно мъже, оковани в каруци-клетки по средата на колоната. Имаше и няколко жени, избрани заради своята младост и сила.
— Зрелищата са по-популярни, когато предлагат известно разнообразие — обясни Лекран. — Традиция е да се изправят жени срещу зверове в знак на почит към древните митове. Воларианците са отхвърлили боговете си, но са запазили много от преданията, особено кървавите истории.
Френтис се зарадва да открие, че повечето роби са от Кралството, плюс няколко тъмнокожи алпиранци. Освен това от начина, по който се отнесоха към надзирателя, ставаше ясно, че охотно ще станат новобранци.
— Добре се справихте — каза той на Лемера, която беше приклекнала над тялото на един свободен меч и го лишаваше от всякакви полезни или лъскави вещи. Тя му отвърна със свенлива усмивка, която се стопи и бе заменена от трепване при писъка на надзирателя. — Свободата е труден път — каза ѝ Френтис преди да отиде да намери Трийсет и четири.
— Доволни ли сте от ролята си в това?
Осем погледна към двамата си бивши другари варитаи и кимна. В дните след освобождението си те бяха изстрадали много часове на безсънна болка, породена от липсата на карн. Но също така в очите им се бе появила нова светлина, както и склонност да се взират в небето или околния пейзаж, сякаш ги виждат за първи път. Говореха малко и Френтис беше започнал да се чуди дали наистина разбират положението си, но сега виждаше в погледите им яснота и увереност.