Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
После вдигна поглед към Марк.
– По дяволите, ама нищичко не разбирам от бележките ти...
– Ограничи се с датите. Успяваш ли да разчетеш датите? Или си твърде особена и за това?
– Уморяваш ме...
– Чети!
– Не ме карай да се напъвам...
Но все пак Малвина прочете:
– Двайсет и девети октомври хиляда деветстотин двайсет и трета година Турция на Ататюрк става република; седемнайсети септември хиляда деветстотин шейсет и първа година, министър-председателят Аднан Мендерес е екзекутиран заради погазване на конституцията... Добре де, накъде биеш?
– Продължавай!
– Ах, мамка му... дванайсети септември хиляда деветстотин и осемдесета година – преврат и завръщане на военните на власт; седми ноември хиляда деветстотин осемдесет и втора година – национален референдум за завръщане на демокрацията...
– OK – прекъсна я Марк. – А сега вземи листовете от дневника на Гран-Дюк. Първите.
– Ама ти наистина ще ме побъркаш!
Maлвина хвърли листовете на земята.
– Добре, сега ще се махаме ли оттук? Ако искаш да стигнеш с тази таратайка до Юра преди Голяма задушница...
Maрк се наведе спокойно, взе листовете и започна да чете:
Онази неделя, на 7 ноември 1982 година, прекарвах уикенда в Анталия, на Средиземно море – така де, на турската Ривиера с триста слънчеви дни годишно. Бях на гости у един висш чиновник от Министерството на вътрешните работи (турското), в лятната му къща. Преследвах го от седмици, защото все се надявах да науча, че някой е видял нещо на летище „Ататюрк“ в Истанбул вечерта на 22 декември 1981 година. Човек никога не знае – някоя камера за наблюдение или някакъв инцидент. Летището по онова време бе пълно с военни, така че и някой от тях би могъл да забележи нещо. Исках да дам кратък въпросник в казармите и естествено, ме вземаха за пълен глупак. Накрая, уморен от атаките ми, турският чиновник реши да ме покани през оня уикенд в лятната си къща, където приемаше елита на турската национална сигурност. Само че този път като никога Назим не бе с мен. Айля бе настояла да се прибере, защото била болна... Да, спомням си... това не ме устройваше, тъй като през цялото време обикалях от човек на човек без преводач и трябваше някак да обяснявам какво искам, а хората я караха яваш-яваш, защото просто бяха дошли да се попекат на слънце с жените си... пък и не бяха убедени, че молбите ми са толкова важни. Впрочем и аз също. Все повече и повече губех вяра.
Maлвина дълго и мъчително стискаше в ръцете си пръстена си с кафявия камък и обърна поглед към камиона от другата страна на паркинга.
– А сега – извика тя силно, за да я чуе шофьорът на тежкотоварния камион, – ще пуснем котва тук, ще отворим капака на скапания ти фургон и ще правим гофрети за дебели задници ли?
Шофьорът с термоса я бе чул и я огледа като интересно животно, после вдигна рамене и се обърна, без да прояви раздразнение, все едно че го бе залаяло някое пале.
Марк гедаше втренчено Малвина. И този път гневът ѝ звучеше фалшиво. Жалка маневра за привличане на внимание...
– Ще ти обясня, Maлвина. Просто в дневника има една малка подробност, която не се връзва. В тетрадката си Гран-Дюк разказва, че е на прием заедно с цялото турско Министерство на вътрешните работи и че си правят кефа на брега на морето, при това с жените и децата си. На 7 ноември 1982 година!
– Благодаря. Знам да чета.
– Само че – продължи Марк – точно на 7 ноември 1982 година в Турция се провежда референдум. За завръщането на демокрацията! Краят на военния режим. Исторически ден. Не смяташ ли, че през онзи ден висшите турски чиновници са имали друга работа?
Малвина само вдигна рамене.
– Гран-Дюк е сгрешил датата. Сложи точка. Нали знаеш, след петнадесет години...
– Точка друг път!– изкрещя Maрк.
Шофьорът с термоса се бе облегнал на камиона си и наблюдаваше Марк и Малвина, все едно че бяха герои на комедия.
– Слухов апарат ли искаш?– изкрещя Малвина на шофьора.
Онзи не помръдна. По лицето му не трепна дори един мускул. Очевидно бе напълно обръгнал...
Maрк продължи:
– Ще ти кажа каква е истината, Maлвина. Гран-Дюк не е бил в Турция на 7 ноември 1982! Във всеки случай поне не в някоя вила в Анталия. Тогава защо е излъгал? Защо използва толкова дрисливо алиби? Защото непременно е бил другаде. Да, добре, другаде, но къде? Къде е могъл да се скрие през този уикенд на 7 ноември 1982 година? И на кое място не е трябвало да бъде? И защо уточнява, че Назим е бил във Франция, а той в Турция, ако не за да хвърли подозренията върху съдружника си!
– Бълнуваш – подхвърли Малвина. – Ти наистина имаш по-шантави мисли и от мен.