Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Игър хвана края на пергамента и го разви. Дългият лист се проточи чак до корема му. Плъзгаше го пред очите си. Изведнъж се взря в Магистъра с изстинал поглед.
— Млъкни! — изтръгна се писък от устата на Мендарк. — Аз ще ти затворя устата!
Изпружи ръка и куртката на Лиан пламна. Игър вдигна ръка в същия миг и Мендарк отскочи встрани. Шанд повали летописеца на пода и го затъркаля, за да угаси пламъците. Лилис, която гледаше тихо от ъгъла, побърза да потърси безопасност под масата.
Мендарк се отдръпваше заднешком към вратата и размахваше ръка. Огънят избухна по книжата на масата, прескочи към книжния шкаф наблизо, обхвана и поставка за свитъци.
— Не! — изкрещя Лиан.
Избута с лакът Шанд и се хвърли натам, но нямаше какво да стори. Пламъците бушуваха по масата и се издигаха над главата му. Грабна торбата със скъпоценните си дневници, опряна в единия крак на масата.
Мендарк прати огън навсякъде из библиотеката. Гореше и килимът между него и останалите.
— Пречистване чрез огън — рече им невъзмутимо. — Миналото го няма. Освободих се от Преданията. Моят живот е заличен.
Постоя, докато пожарът обхвана и облицовката под красивия таван, после излезе и внимателно затвори вратата зад себе си.
Лиан се разрида за непрежалимите архиви, които щяха да бъдат изгубени завинаги. Не усещаше нажежения въздух, дима и въгленчетата, падащи в косата му, Наболата му брада беше опърлена.
Зад него се стовари шкаф и огънят близна крачола на панталона му. Нищо не се виждаше в пушеците. Втурна се на една страна, после на друга, но нямаше как да изскочи от обръча. Другите бяха избягали.
Значи щеше да изгори с библиотеката. Като разказвач оцени иронията в този обрат.
— Лиан! — повика го Шанд, после звънна и гласът на Лилис. Не ги виждаше.
— Тук съм! — отвърна дрезгаво.
Гърлото го болеше. Шанд пропълзя към него и заповяда:
— Глупако, легни на пода!
Лиан се подчини — така се дишаше по-леко.
— Как ще излезем?
— Лилис стои на прага. Ей, Лилис! — надвика старецът бумтенето на пожара.
— Тук съм — откликна момичето.
— Дръж се за ръката ми, Лиан. Пропълзяха към Лилис, вратата и безопасността;
— Виж ти какво стана… — мърмореше Шанд, подпрял на рамото си Лиан, който не можеше да си поеме дъх. — Най-сетне злодеят бе разобличен. И ще узнаем за още злини преди края на този ден. Да се махаме!
— Аз съм виновен за тази загуба! — изхленчи Лиан, но горещината бе пресушила сълзите му. — Притиснах го, за да видя дали ще издържи. Защо не си седях при книгите, пък който иска да се въвлича в интриги?
— Защо ли? — промълви и Шанд. — Но поне научихме една истина.
По коридорите се блъскаха прислужници и чиновници, понесли това, което смятаха за най-важно, или грабнали някоя скъпоценност — защо да изчезне в тази разруха? Докато Шанд и Лиан се смъкнаха по претъпканата стълба, таваните димяха навсякъде.
В голямата зала Игър стоеше изпъчен, не допускаше паника и разпращаше стражници на горните етажи да изведат спящите, както и в тъмниците да изкарат навън затворниците. Не се и опитваше да отнеме от алчните заграбените съкровища.
— Какво като ги откраднат? По-добре някой да ги притежава, вместо да се превърнат в пепел, а и не се съмнявам, че ще се намери кой да им ги вземе преди края на нощта.
Цитаделата не можеше да бъде спасена, но повечето хора се измъкнаха от пожара. Пламъците проникваха и в Голямата зала. Всички изтичаха по-надалеч от нея и скоро внушителният купол хлътна навътре и се стовари с грохот. Поеха нагоре към крепостта на Игър и работилницата, където се съхраняваше флейтата.
— Впрочем — обърна се Игър към Шанд със свирепа усмивка, — не те съветвам да играеш карти с Лиан.
Извади от джоба си сгънатия пергамент и му го даде. Шанд плъзна поглед по редовете и прихна.
— Списък със стока от магазин за килими! Имаш късмет, че беше прав, иначе всички заедно не бихме те отървали този път.
Но преди да доближат портата, оттам изскочиха двама аакими. Крещяха нещо, но думите не се чуваха добре. Единият, висок мъж с издути мускули, имаше кръв по половината си лице от рана в слепоочието.
— Златната флейта е открадната! Мендарк ни връхлетя като буря, размята и вашите стражници, и нашите, а После избяга с флейтата.
— Да, кой знае защо не очаквах тази история да завърши със самоубийство — отбеляза Игър. — Стентекс, знаеш ли къде отиде той? — попита ранения ааким.
— Никой не знае!
През портата излезе и Тенсор. Изглеждаше съкрушен.