Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Качил се на кладата на тринайсети март 1314 година с високо вдигната глава и се обърнал към тълпата: Редно е в този толкова тържествен момент, докато текат последните минути от живота ми, да разкрия измамата и да кажа истината.
— Запомнил си думите му.
— Той бил забележителен човек.
— Мнозина историци обвиняват Дьо Моле за упадъка на ордена. Смятали го за слаб и самодоволен.
— Какво си чел за него?
— Описват го като силен и решителен. Планирал всичко още преди пътуването си от Кипър към Франция през лятото на 1307 година. Всъщност предвидил плановете на Филип Четвърти.
— Богатството и знанията ни са били опазени. Дьо Моле се е погрижил.
— Великата тайна. — Кларидън поклати глава. — Братята са се погрижили тя да оцелее. Дьо Моле също.
Очите на Кларидън бяха зачервени. Макар да беше късно, Дьо Рокфор беше най-активен вечер.
— Прочете ли последните думи на Дьо Моле?
Кларидън кимна.
— Господ ще отмъсти за смъртта ни. Злочестини ще сполетят гонителите ни оттук насетне.
— Имал е предвид Филип Четвърти и Климент Пети, които са заговорничели срещу него и ордена. Папата починал по-малко от месец след изгарянето му, а Филип — седем месеца по-късно. Никой от наследниците на Филип не родил мъжка рожба и династията на Капетите била прекъсната. Четиристотин и петдесет години по-късно, по време на революцията, френското кралско семейство било хвърлено в затвора както Дьо Моле в Парижкия храм. Когато гилотината отрязала главата на Луи Шестнайсети, някакъв мъж потопил ръката си в кръвта на мъртвия крал и размахвайки я във въздуха, изкрещял: „Жак дьо Моле, ти си отмъстен.“
— Един от братята?
— Да, наш брат — кимна той. — Отишъл да види края на френската монархия.
— Това означава много за теб, нали?
Не искаше да споделя чувствата си с чужд човек, но все пак искаше да поясни.
— Аз съм магистърът.
— О, не. Става въпрос за друго. Тук има още нещо.
— Психоанализата също ли е част от уменията ти?
— Ти застана на пътя на профучаваща кола и буквално предизвика Малоун да те прегази. Би изпекъл кожата на краката ми без никакви угризения.
— Кларидън, хиляди мои братя са били арестувани заради алчността на един крал. Стотици от тях били изгорени на кладата. По ирония на съдбата единствено лъжите можели да ги освободят. Истината се превърнала в смъртната им присъда, тъй като орденът не бил виновен по нито едно от обвиненията срещу него. Да. Това е нещо дълбоко лично.
Кларидън се пресегна за дневника на Ларс Нел.
— Имам лоши новини. Прочетох голяма част от бележките на Ларс и нещо не е наред.
Това никак не му се хареса.
— Има несъответствия. Грешни дати. Неточности. Източниците му не са записани правилно. Леки промени, но очевидни за опитно око.
За съжаление Дьо Рокфор не знаеше достатъчно, за да долови различията. Всъщност беше се надявал дневникът да му донесе нова информация.
— Да не би да става въпрос за грешки при записването?
— Първоначално и аз така реших. Но когато видях колко много са несъответствията, започнах да се съмнявам. Ларс бе старателен човек. Аз лично съм му помагал да събере част от данните. Това тук е направено умишлено.
Дьо Рокфор взе дневника и разлисти страниците. Намери криптограмата и попита:
— Ами това? Вярно ли е?
— Няма как да разбера. Ларс така и не ми каза дали е налучкал математическата формула за дешифрирането.
Дьо Рокфор изглеждаше разтревожен.
— Да не би да намекваш, че дневникът е безполезен?
— Казвам само, че в него има несъответствия. Дори част от записките в личния дневник на Сониер са погрешни. Преди време лично прочетох част от тях.
Дьо Рокфор бе объркан. Какво ставаше? Спомни си последния ден от живота на Ларс Нел и думите, които американецът му бе казал.
— Не би могъл да откриеш нищо, дори да е пред очите ти.
Бяха заобиколени от дървета. Дьо Рокфор се бе подразнил от отношението на Нел, но се възхити на смелостта му, още повече че на врата на по-възрастния мъж висеше въже. Няколко минути преди това той беше видял как американецът върза въжето на една подпора на моста и направи примка в другия му край. После Нел беше скочил върху каменната стена и се беше загледал в тъмната река.
Дьо Рокфор го беше следил през целия ден, озадачен от действията му в Пиренеите. Съседното селце нямаше връзка нито с Рен-льо-Шато, нито с някое от проучваните от Ларс Нел места. Наближаваше полунощ и всичко наоколо беше обгърнато в мрак. Само ромонът на водата под моста нарушаваше неподвижния планински въздух.