Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
По дяволите.
— Дневникът наистина е безполезен — изкрещя той. — Нел просто е съставил своя собствена загадка.
Изведнъж му просветна. Докладът на маршала. В него също имаше криптограма, за която се смяташе, че била разгадана от абат Жели. Маршалът беше отбелязал, че е идентична с намерената от Сониер.
Трябваше да се добере до нея.
— В една от книгите у Марк Нел има друга схема.
Очите на Кларидън блеснаха.
— Предполагам, ще направиш всичко възможно да се сдобиеш с нея.
— Още при изгрев-слънце.
54
Живор, Франция, 1:30 ч.
Малоун стоеше в ярко осветения просторен салон. Само преди минути бе събудил останалите и сега всички се бяха скупчили около масата.
— Знам отговора — заяви той.
— Ключът към криптограмата ли? — попита Стефани.
Той кимна.
— Марк ми разказа някои неща за характера на Сониер. Бил безразсъден и безочлив. Съгласен съм с онова, което каза онзи ден, Стефани. Църквата в Рен не е следа към съкровището. Сониер никога не би разкрил подобна информация, но просто не се е стърпял да не остави някаква следа. Проблемът е, че са нужни доста късчета, за да сглобим пъзела. За щастие обаче разполагаме с повечето от тях.
Той взе книгата „Надгробните паметници на Лангедок“, която още беше отворена на рисунките на надгробните плочи на Мари д’Отпул.
— Всъщност Бигу е оставил най-значителните следи. Избягал е от Франция с намерението да не се връща повече, затова скрил криптограми и в двете църкви и оставил две надписани плочи върху един празен гроб. Ето откъде идва грешната година на смъртта, 1681, сгрешената възраст, шейсет и седем, както и римските цифри на плочата. Вижте — LIXLIXL — петдесет, девет, петдесет, девет, петдесет. Сборът от цифрите е сто шейсет и осем. В църковния регистър той споменава картината „Правилата на Каридад“. Както знаете, по времето на Бигу датата е била четлива. Така че той е видял 1681, а не 1687. Всичко това не е случайно.
Малоун посочи рисунките.
— Погледнете издълбания в долната част паяк. Между крачката му нарочно са направени седем точки, като между две от тях няма нищо. Защо просто не са сложили точки и там? А и онова, което Сониер е направил в градината пред църквата. Взел е вестготската колона, обърнал я е наопаки и е издълбал в нея думите МИСИЯТА 1891 и РАЗКАЯНИЕ, РАЗКАЯНИЕ. Сигурно ще ви прозвучи налудничаво, но току-що сънувах връзката между всичко това.
Останалите се усмихнаха, но никой не го прекъсна.
— Имам предвид миналата година, Хенрик, когато Кай и останалите бяха убити в Мексико Сити. От време на време го сънувам. Трудно е да изхвърлиш подобен образ от съзнанието си. Тогава имаше много убити и ранени.
— Седем убити, девет ранени — промълви Стефани.
Като че ли една и съща мисъл ненадейно се стрелна в съзнанието на всички и той прочете разбирането по лицата им. Особено по лицето на Марк.
— Котън, може и да се окажеш прав. — Марк седна до масата. — 1681. Да съберем първите две цифри и вторите две. Седем, девет. Надписът върху колоната. Сониер я е обърнал, за да ни подскаже. Поставил я е през 1891, но ако обърнем датата, се получава 1681. Колоната е обърната, за да ни загатне правилната посока. Отново имаме седем и девет.
— Сега да преброим буквите — каза Малоун. — Седем в думата МИСИЯТА и девет в РАЗКАЯНИЕ. Това е повече от съвпадение. Както и сборът сто шейсет и осем от римските цифри върху надгробната плоча. За него също трябва да има някакво обяснение. Ако съберем единицата с шест и после с осем, отново получаваме седем и девет. Схемата е една и съща. — Той взе една цветна снимка на десетото изображение със страданията Христови от църквата „Мария Магдалина“. — Погледнете тук, където римският войник хвърля зарове за наметалото на Христос. Вижте какво показват заровете. Три, четири и пет. Когато двамата с Марк бяхме в църквата, се зачудих защо са избрани точно тези числа. Марк, ти твърдиш, че Сониер лично е проверявал всяка подробност при реставрацията на църквата. Следователно съзнателно е избрал точно тези цифри. Мисля, че е важна тяхната последователност. Първа е тройката, после четворката, после петицата. Три плюс четири е седем, четири плюс пет е девет.
— Значи седем и девет са ключът към криптограмата? — попита Касиопея.
— Има само един начин да проверим. — Марк се пресегна и Джефри му подаде раницата. Марк внимателно отвори доклада на маршала и намери схемата. Започна да налага двете числа, седем и девет, като минаваше през всичките тринайсет реда от букви и символи и записваше поредния знак.