Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
TEMPLIERTRESORENFOUIAULAGOUSTOUS
— Това е френски — каза Касиопея. — Езикът на Бигу.
Марк кимна.
— Да, виждам.
Той раздели буквите така, че текстът придоби смисъл.
TEMPLIER TRESOR EN FOUI AU LAGUSTOUS
— Съкровището на тамплиерите е в Lagustous — преведе Малоун.
— Какво е Лагустус? — попита Хенрик.
— Нямам представа — отвърна Марк. — Не си спомням в архивите на тамплиерите да се споменава подобно място.
— Живяла съм тук през целия си живот — обади се Касиопея — и никога не съм чувала за такова място.
Марк изглеждаше обезсърчен.
— В Хрониките изрично пише, че каруците, пренасящи Великата тайна, са дошли в Пиренеите от юг.
— Защо абатът е трябвало да ни улеснява? — спокойно попита Джефри.
— Прав е — каза Малоун. — Възможно е Бигу да е вмъкнал допълнителна защита, така че разгадаването на поредността да се окаже недостатъчно.
Стефани изглеждаше объркана.
— Не бих казала, че ни беше лесно.
— Да, защото отделните елементи са разпилени, а някои изгубени — отвърна Малоун. — Но по времето на Бигу всичко е съществувало и той е поставил надгробния камък пред очите на всички.
— Но се е подсигурил — каза Марк. — В доклада на маршала пише, че Жели е открил същата криптограма като тази на Сониер в църквата си. През осемнайсети век Бигу обслужвал тази църква, както и църквата в Рен, и затова скрил следи и в двете.
— С надеждата някой любопитен човек да открие нещо — каза Хенрик. — Както и се случи.
— Всъщност Жели е намерил ключа — каза Марк. — Знаем това със сигурност. Казал го е на маршала. Освен това му е казал, че подозира Сониер. Няколко дни по-късно бил убит.
— От Сониер ли? — попита Стефани.
Марк сви рамене.
— Никой не знае. Винаги съм смятал, че маршалът е по-подозрителен. Изчезнал е от абатството няколко седмици след убийството на Жели и нарочно не е записал в доклада си решението на криптограмата.
Малоун посочи тефтерчето.
— А сега ние разполагаме с него. Трябва обаче да разберем какво е Лагустус.
— Това е анаграма — каза Касиопея.
Марк кимна.
— Точно като онази върху надгробната плоча, където Бигу беше написал: Et in arcadia ego вместо I tego arcana dei. Може да е направил същото и тук.
Касиопея заразглежда написаното и погледът й изведнъж просветна.
— Разбра какво пише, нали? — попита Малоун.
— Мисля, че да.
Всички зачакаха.
— През десети век един богат барон на име Хилдемар се запознал с човек на име Агулус. Близките на Хилдемар се възпротивили на влиянието, което Агулус имал над него, и за да им се противопостави, Хилдемар дарил всичките си земи на Агулус, който на свой ред превърнал замъка му в абатство. Самият Хилдемар също станал свещеник. Веднъж, когато Агулус и Хилдемар били коленичили за молитва в църквата на абатството, пристигнали сарацините и ги заклали. В крайна сметка и двамата били канонизирани като католически светци. И до днес съществува град с такова име. Свети Агулус. — Тя взе молива и пренаписа думата lagustous в St. Agulous.
— Там е имало щаб на тамплиерите — каза Марк. — Но вече не съществува.
— Но замъкът, който бил превърнат в абатство, все още съществува — обади се Касиопея.
— Трябва да отидем там — каза Хенрик.
— Май ще се окаже невъзможно. — Малоун хвърли бърз поглед на Касиопея. Не бяха споделяли с останалите за мъжете отвън, затова им го съобщи.
— Дьо Рокфор ще предприеме нещо — каза Марк. — Нашата домакиня му е предоставила дневника на татко. Щом разбере, че е безполезен, поведението му рязко ще се промени.
— Трябва да се измъкнем незабелязано — каза Малоун.
— Много сме — обади се Хенрик. — Ще бъде истинско предизвикателство.
Касиопея се усмихна.
— Обичам предизвикателствата.
55
7:30 ч.
Дьо Рокфор вървеше през боровата гора. На земята под краката му сребрееше бял пирен. Утринният въздух бе напоен с аромат на мед. Пукнатините в червеникавите варовикови скали, които го заобикаляха, бяха забулени от стелещата се мъгла. Един орел се стрелкаше в небето в търсене на сутрешната си плячка. Магистърът беше закусил с братята в традиционното мълчание, докато един от тях четеше Светото писание.