Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Той излезе от шубрака и се приближи към моста.
— Чудех се дали ще се покажеш — каза Нел с гръб към него. — Предположих, че ако те обидя, ще го направиш.
— Знаел си, че съм тук?
— Свикнал съм братята да ме следят. — Най-накрая Нел се обърна и посочи въжето на врата си. — Ако нямаш нищо против, тъкмо се канех да се самоубия.
— Очевидно смъртта не те плаши.
— Умрях преди много време.
— Не се ли страхуваш от твоя Бог? Той забранява самоубийствата.
— Какъв Бог? Пръст при пръстта — това е нашата съдба.
— Ами ако грешиш?
— Не греша.
— Ами онова, което търсиш?
— То донесе само нещастия. А и какво си се загрижил за душата ми?
— Тя не ме интересува. По-скоро ме интересува онова, което търсиш.
— Следиш ме от доста време. Дори магистърът разговаря лично с мен. За съжаление орденът ще трябва да продължи търсенето със собствени сили. Аз няма да ви покажа пътя.
— Значи си разбрал, че те следим?
— Естествено. От месеци братята се опитват да се сдобият с дневника ми.
— Казаха ми, че си странен човек.
— Аз съм един нещастник, който не желае да живее повече. В известен смисъл съжалявам за всичко. За сина си, когото толкова обичам. За съпругата си, която ме обича по свой начин. Но не ми се живее повече.
— Няма ли по-бърз начин да умреш?
Нел сви рамене.
— Мразя пистолетите, а отровата ми се струва обидна. Да се оставя да умра от загуба на кръв не ми се струва привлекателно, така че реших да се обеся.
— Изглежда ми егоистично — каза Дьо Рокфор.
— Егоистично ли? Ще ти кажа какво е егоистично. Това, което ми сториха. Хората вярват, че Рен крие ключа към всички загадки, от наследниците на френската монархия до извънземните от космоса. Колко изследователи са идвали с инструментите си, за да сквернят земята? Събарят стени, копаят дупки, изравят тунели. Дори отвориха гробове и ексхумираха трупове. Драскачите излизат с всевъзможни теории, целящи единствено да натрупат пари.
Дьо Рокфор се замисли над странната предсмъртна реч.
— Наблюдавал съм медиуми да правят сеанси и ясновидци да разговарят с мъртвите. Толкова много неща измислиха, че истината вече звучи скучно. Принудиха ме да пиша глупости. Трябваше да прегърна фанатизма им, за да продавам книгите си. Хората искаха да четат глупости. Това е смешно. Аз самият се надсмивам на себе си. Егоистично? Това трябва да го кажеш на всички онези идиоти.
— И каква е истината за Рен? — спокойно попита Дьо Рокфор.
— Сигурен съм, че би дал всичко, за да разбереш.
Дьо Рокфор реши да опита другояче.
— Съзнаваш ли, че си единственият човек, който би могъл да разреши загадката на Сониер?
— Та аз я разреших.
Дьо Рокфор си спомни за криптограмата, която беше видял в доклада на маршала в архивите на абатството, която абат Жели и Сониер бяха открили в църквите си и заради която Жели вероятно беше умрял.
— Не можеш ли да ми кажеш? — Въпросът му прозвуча почти като молба, което го отврати.
— Ти си като всички останали. Търсиш лесни отговори. Къде е предизвикателството? На мен ми отне години да дешифрирам комбинацията.
— Предполагам, че не си записал всичко?
— Ще трябва сам да разбереш.
— Арогантен си.
— Не съм, просто се провалих. Всички тези авантюристи, които дойдоха и си тръгнаха с празни ръце, ме научиха на нещо.
Дьо Рокфор изчакваше.
— Няма нищо за намиране.
— Лъжеш.
— Може би — сви рамене Нел.
Дьо Рокфор реши да остави Ларс Нел да изпълни намерението си.
— Дано да намериш спокойствие. — И той се обърна и се отдалечи.